В разтърсваната от надигащата се гражданска война Украйна миналата неделя се проведоха ключови президентски и местни избори, които най-вероятно ще определят бъдещото развитие на страната. Или поне на тези региони, които не са обхванати от военната операция на украинските сили за сигурност срещу местни активисти и опълченци, които биват определяни от властите в Киев като "терористи", "сепаратисти" или просто "колоради" (бръмбари). Така националистите първоначално нарекоха представителите на рускоезичното население на страната, които масово напоследък носят Георгиевски ленти, символ на руската победа над нацистите във II световна война.

С изборите на 25 май Украйна определи новия водещ тандем на властта в лицето на президента милиардер Петро Порошенко и киевския кмет Виталий Кличко, бивш световен шампион по бокс в категория свръхтежка. Това е поредната победа на Кличко на политическата арена, след като неговата партия Украински демократичен алианс за реформи (УДАР) преди 2 години влезе като четвърта парламентарна сила във Върховната рада и победи формацията на легендарния украински футболист Андрий Шевченко.

Веднага след това Кличко стана част от тримата водещи опозиционни лидери заедно с лидера на "Баткившчина" Арсений Яценюк и предводителя на националистите от "Свобода" Олег Тягнибок. Яценюк е съратник на бившия премиер Юлия Тимошенко и в момента е и.д. премиер на страната. Именно



тези трима мъже сформираха триумвират,



който обяви тотална война на бившия режим на сваления президент Виктор Янукович. Когато той се отказа да подписва споразумение за асоциирано членство на Украйна в ЕС през зимата, триумвиратът свика масови протести в Киев и други големи градове, предимно в западната част на страната, което стана повод за създаването на палатковия лагер в лицето на т.нар. Евромайдан в Киев. Последваха месеци на демонстрации, протести и кървави сблъсъци с милицията и спецчастите "Беркут". Епогеят на това противостоене се случи през февруари, когато само за няколко дни загинаха над 100 протестиращи и милиционери. След този шок, на 21 февруари, Янукович и тримата лидери на опозицията подписаха споразумение с посредничеството на ЕС за ново преходно правителство, промяна на конституцията и свикване на предсрочни президентски избори през декември. Още същия ден обаче радикалите от Евромайдана в лицето на новосъздадения от крайнодесни организации "Десния сектор" и "Самоотбраната на Майдана", които изнесоха на плещите си сблъсъците с милицията, обявиха, че не са съгласни със споразумението и освиркаха речта на Кличко. В този момент неговата политическа звезда като че ли помръкна и той бе буквално изтикан от новия лидер на националистите Дмитрий Ярош под одобрителните възгласи "Яроша! Яроша!" на Площада на независимостта (боксьорът дори бе принуден да скача от триметровата сцена и за малко да пострада лошо, ако не беше хванат от няколко демонстранти).

След свалянето на Янукович Виталий Кличко не можа да се уреди в новата власт, която бе поделена между "Баткившчина" и "Свобода", които открито флиртуват с "Десния сектор". Техни хора заеха ключовите места във властта в лицето на временния премиер Яценюк, и.д президента и шеф на парламента Олександър Турчинов, шефа на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Валентин Наливайченко и председателя на Съвета за национална сигурност и отбрана Андрей Парубий. След това обаче последва мълниеносното присъединяване на полуостров Крим към Русия и избухването на кризата в Югоизточна Украйна, където се стигна до кървавите трагедии в Одеса (2 май) и Мариупол (9 май). В момента в Донецка и Луганска област се водят постоянни сражения между проруски опълчения на самообявилите се народни република там и новосъздадената Национална гвардия, батальоните "Донбас" и "Днепър". В тях предимно служат радикали от "Десния сектор", финансирани от редица олигарси като Игор Коломойский, който бе назначен от новата власт за губернатор на Днепропетровска област. Нищо, че когато бяха в опозиция, Яценюк и компания заявиха, че се борят именно срещу подобни олигарси. Украинската армия почти не участва в сраженията, тъй като е прекалено слаба, както показа случаят с Крим, и съществува предимно на хартия. Тя има стари танкове, бронирани коли, изтребители и хеликоптери, а обикновените войници, които бяха мобилизирани набързо и насила, нямат никакво желание да воюват за новите власти в Киев. За това вече имаше редица случаи на масово дезертиране и дори се стигна до разстрели на отказали да воюват войници.

Именно на този фон новоизбраният президент Петро Порошенко (48 г.) се нагърби със задачата да спре кръвопролитието в Украйна и дори вече поиска военна помощ от САЩ. Той е милиардер, шоколаден цар, бивш министър, участник в "Оранжевата революция" през 2004 г. Победата на бившия кандидат-майстор на спорта по джудо бе вързана в кърпа още когато получи подкрепа от Виталий Кличко. Двамата направиха сделка. Боксьорът се отказа от битката за президент, а Порошенко го подкрепи за кмет на Киев. И тандемът спечели от раз, като олигархът стана първият президент на страната избран още на първи тур. Новият съюз между двамата



може да бъде затвърден

и от бъдеща коалиция



на партиите им - УДАР и "Солидарност". Анализатори обясняват феномена "Порошенко" с разочарованието на повечето украинци от повечето основни опозиционни партии като "Баткившчина" на Тимошенко и националистическата "Свобода", които в момента управляват държавата. Петро Порошенко спечели и с помощта на редица свои лични качества - проевропейска ориентация, диалогичност (той бе единственият политик, отишъл в Крим след свалянето на Янукович в опит да преговаря с проруските активисти) и умереност - избягваше темата НАТО в кампанията си, за да не дразни очевидно Русия. Порошенко заяви, че е готов да преговаря с руския президент Владимир Путин (бивш джудист като него). Познавал го и знаел, че с него трудно се преговаря. И затова отсега постави условия, по които няма да отстъпи - проевропейска ориентация на Украйна и Крим, който "е и ще остане украински".

Вотът показа, че украинците не се притесняват, че е богаташ ($1.3 млрд. според сп."Форбс"), тъй като нямало да краде. Нито от това, че известно време е бил министър и в правителство на Янукович. Не го критикуват за раздорите през 2005 г. в екипа на "Оранжевата революция" - Тимошенко била кривата. "Проблемът е, че нямам неуспешни проекти", казва Порошенко пред сп."Форбс", а пред в."Украинская правда" през 2009 г. призна: "Аз имам амбиции и се смятам за достатъчно млад, за да имам време да ги реализирам". Това време явно настъпи за успелия бизнесмен, който от 15 години е в голямата политика на Украйна и



реши окончателно

да излезе от сянката



Той обаче вече показа, че ще се мята като риба между Запада и Русия. Още миналата неделя късно вечерта, след края на изборния ден, той първо заяви, че ще спре военната операция в Източна Украйна и дори ще посети Донбас. Поиска и диалог с Русия. На следващия ден обаче каза, че няма да преговаря с "терористи" и ще продължи бойните действия. Същия ден проруските опълчения бяха ударени от украинските ВВС в Донецк, където дотогава не се водиха бойни действия и се стигна до над 100 убити. Това предизвика невероятен гняв сред жителите на източните области и дори накара изчакващите да видят какво ще стане местни миньори, които са страшна сила, да излязат да протестират срещу военната операция на украинската армия. Интересен факт е, че те не сториха това масово дори когато за това ги призова техният пряк шеф - олигархът Ринат Ахметов, който владее мините и е определян като най-богатия човек на Украйна. Проблемът е, че той ги накара да протестират срещу самообявилата се Донецка народна република, която на 11 май проведе референдум за своята независимост, което беше подкрепено от над 90% от жителите на областта, включително и миньорите.

Новият тандем Порошенко-Кличко има всички шансове да успее, ако запази цялостта на страната, като лавира успешно между радикалите и умерените украинци, оправи отношенията с Русия и запази тези със Запада. Това в момента обаче изглежда почти невъзможно. В противен случай гражданската война ще се разрази с нова страшна сила, при което ще засегне и други източни области. Това пък на свой ред може да даде шанс на Юлия Тимошенко, която не може да преглътне победата на президентския вот на своя отдавнашен враг Порошенко и ще използва всеки удобен повод да го свали от власт при една евентуална "трета революция" в Украйна. Проблемът е, че след нея от страната едва ли ще остане нещо в сегашния му вид.