Майски ден, летище София. Петдесетина представители на туроператорски фирми от Германия, Франция, Унгария, Великобритания, Турция, Италия и други държави кацат и са организирано извозени с автобуси до Ловеч. Общината заедно със съседните Троян Летница и Априлци ги е поканила да разгледат местното културно и природно наследство. Целта е районът да презентира богатството си - гостите да видят, харесат, а после да водят многобройни туристически групи.

Проектът е европейски, включва и други дейности, любезните домакини са старателни. Първият посетен обект е Зоологическата градина в Ловеч. Който не е ходил там, трябва да знае, че зоопаркът е средна ръка - нито хубав, нито лош. Средна ръка за България.

Предния ден е валяло. Групата тръгва по една алея, шефът на зоопарка Феодор Вацов казва да не вървят,



защото е кално



Групата тръгва по друга алея, Вацов казва, че и там е кално. Обаче не пропуска да заяви, че догодина предстои ремонт и всичко ще е наред.

Скоро разбираме какво е достойнството на ловешкия зоопарк - "най-големия в провинцията, разположен в естествена среда". Гостите се забавляват - гледат мечка, маймуни, кон на Пржвалски. Тройка виетнамски прасета се мъчи да създаде потомство току пред посетителите, те се веселят. Представител на френска туроператорска фирма се мъчи да разбере повече за Ловеч. Преводачът обяснява, че през комунизма градът е бил специализиран в електротехническа промишленост, машиностроене. Разговорът засяга античността, съвремието, кирилицата, международното положение. "И румънците ли са славяни като българите?", интересува се гостът. Естествено, че не. На излизане от зоопарка вижда изпразнено изкуствено езерце, с кал и локви по бетонното дъно. "Това плувен басейн ли е?", пита гостът. Естествено, че не.

Следва класна вечеря. Спането е в най-добрите хотели на Ловеч. Не си мислете, че след този първи ден гостите са били разочаровани. Всеки човек, като му покажеш мечка, маймунки и еленчета, се радва. На сутринта се състои откриването, т.е. официалната част. Кметът на Ловеч Минчо Казанджиев поздравява гостите. Изчита достойнствата на Ловеч -



Балкан, история, люляци,



гостоприемни хора. И, разбира се, зоологическа градина. На която й предстои ремонт, разбира се. На гостите е представен туристически сайт, направен по проекта, от който да се информират за всички местни красоти. Преводачът превежда, чужденците кимат. Сайтът има версия единствено на български.

Следва разходка из Вароша. Гостите са искрено впечатлени от възрожденските къщи. В етнографския музей момче и момиче ги срещат с локум и баница, вкусни са. Разходката свършва на крепостта отгоре и паметника на Левски. Гледката е прекрасна, чужденците са възхитени. Левски ...нека признаем, почти нищо не им говори. Преди това са посетили Покрития мост и площад "Тодор Кирков". За Войводата и Априлското въстание също не показват особен интерес.

Самата Ловешка крепост може да им навее всякакви мисли. Работен ден е, приемен, мъже с гащеризони строят сцена в средата и разхвърлят дъски. Трудещите се правилно съобразяват, че влиза чуждестранна група, и преустановяват мятането на талпи на самия вход.

Обядът отново е класен. Следва най-хубавото - посещение на Деветашката пещера и Крушунските водопади. Първа е пещерата, красотата й обаче е предшествана от затруднения - големият автобус едва маневрира, няма къде да спре. Липсващият паркинг е разнообразен със



самотна екотоалетна



На 100 метра от входа е сложена бариера, впечатляващ знак "стоп" виси на средата й, край тях са зелен фургон и гард. Почваме да мислим, че влизаме във военен обект, истината не е далеч - през комунизма пещерата е била склад на горива, бойни припаси и други отбранителни елементи. Под свода й още стои отвратително грозна стара постройка.

Пещерата е наистина красива, по очите на гостите личи учудено възхищение, не са очаквали. Направени са дървени стълбички, парапет. "Военните подробности" избледняват. Тоталитарните ръководители трябва да са били уникално глупави, че да погубят такава прелест. Демократичните обаче не са по-различни. Защото до съвсем скоро пътят до пещерата е бил отрязан - към нея води мост над Осъм, цигани и други граждани окрали железата. Дълго време - без мост. Преди две години Силвестър Сталоун и компания снимаха в пещерата "Непобедимите" и изплашиха прилепите, но пък възстановиха моста. Нашите гости не знаят тези подробности, няма и защо да им ги разказваме.

Спираме пред кметството на Летница. Деца рисуват на асфалт, държат вестничета в прослава на Европа. Вътре баби пеят в носии, момчета и момичета играят ръченица. Младите танцьори превръщат танца в нещо повече от изкуство. Гостите забелязват енергията, чувството, живота вътре в танца. Втори път са искрено впечатлени. Аплодират. Следва поредното ядене на баница, а до края на пътешествието ще бъдат изядени още много тави. Все вкусни.

На Крушуна се строи. Водопадите са хит, прииждат туристи от цяла България, малко преди тях снага е заиздигал хотел. Наоколо - табели с квартири, атракции. Водопадите са красиви, но в България има поне пет по-хубави от тях. Крушунските обаче



имат пейки, стълби, парапети,



намират се в центъра на държавата и всеки софиянец и варненец мине ли, непременно качва от тях снимки във "Фейсбук" - прекрасни предпоставки туризъм да кипи и в бъдеще.

Вечерта в Ловеч е посветен на културна програма . На Осъма, пред Покрития мост, е изграден воден екран - вода струи отвесно и върху нея се прожектират красотите на града и региона. Ефектно е, гостите са впечатлени.

На третия ден сме в Априлци - върховете на снежния Балкан предизвикват ново приятно учудване сред чужденците. В градчето има празник, чества се Новоселското въстание, част от Априлското. Водещият съобщава, че на тържеството присъства космонавтът Георги Иванов. Не е сред официалните лица, кротко стои при редовите хора. Руснаците в групата го разпознават и заговарят, а Иванов доказва, че най-скромни и възпитани са истински големите хора.

Местната власт в Априлци убеждава гостите, че тук могат да практикуват много видове туризъм. Речите са скучни. Следва посещение на Националното изложение на занаятите в Орешак, където също се вият протяжни слова. Но гостите могат ръчно да измайсторят глинена купа и това ги забавлява. Финалната вечер е съпроводена с много спа удоволствия, ядене, пиене и завързване на крепки международни приятелства. Весело и безплатно. Любезните домакини се притесняват дали целият тур ("обиколка" според стария български език) е оставил приятни емоции у гостите. Разбира се. Дали ще доведат туристи е друг въпрос.