:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,262,324
Активни 79
Страници 13,202
За един ден 1,302,066
Интервю

Желю Желев: СДС е в морална криза и върви към залез

Преходът у нас още не е завършил, иначе вече щяхме да сме в ЕС, твърди бившият държавен глава
Снимка: Иво Хаджимишев
Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново. Завършва философия в Софийския университет през 1958 г. Става аспирант, но е изключен от БКП и интерниран в с. Грозден през 1965 г. заради критиката му за лениновото определение на материята. Остава без работа до 1972 г. Защитава кандидатска дисертация "Философското определение на материята и съвременното естествознание" през 1974 г. и постъпва като научен сътрудник в Института по културата. През 1982 г. публикува "Фашизмът", заради което е преместен в друга секция като обикновен сътрудник. През 1987 г. защитава докторска дисертация - "Релационна теория на личността". На 7 декември 1989 г. създава СДС и става негов председател. На 1.8.1990 г. е избран от Великото народно събрание за президент. Печели на втори тур президентските избори през януари 1992 г. Губи от Петър Стоянов вътрешните избори на СДС за кандидат-президент през юни 1996 г.. Държавен глава е до края на януари 1997 г..

Д-р Желев е основател на Балканския политически клуб, индивидуален член е на Либералния интернационал и председател на фондация "Д-р Желю Желев".

- Д-р Желев, днес се навършват 13 г. от създаването на СДС. Като погледнете назад, обзема ли ви някакъв фатализъм?

- По начало не съм фаталист, петъците и 13-о число не ми влияят. За мен създаването на СДС е ключово събитие в най-новата ни история. То е не по-малко по значимост от свалянето на Тодор Живков.

Не е вярно, че тогавашната опозиция е била перестроечна, че била в сговор с БКП и че едва ли не е създадена от Луканов или от Държавна сигурност. СДС бе венецът на един близо 2-годишен процес на надигане на опозиционно на комунистическия режим движение у нас. Тук трябва да отбележим дружеството за защита на човешките права на Илия Минев, Русенския комитет, Клуба за гласност и преустройство, "Подкрепа", Комитет за духовни свободи на Христофор Събев, "Екогласност", Комитет 273 и Движение за гражданска инициатива на Любомир Собаджиев, Съюзът на незаконно репресираните след 1945 г., БСДП и БЗНС-Никола Петков - около 10 организации. От август до ноември 1989 г. имаше 4 събирания на лидерите на тези неформални организации. На 5-ата сбирка бе официалното учредяване на СДС - това стана на 7 декември 1989 г. в Института по социология на БАН. Но не в мазето, както често се твърди, а в официалната заседателна зала на института. Съюзът бе създаден като коалиция от демократични антикомунистически дружества и партии и в този си вид просъществува близо 2 г. В началото на 1990 г. в СДС имаше около 15 партии и организации с най-различни политически идеологии.

- Въпреки че все още нямаме достатъчна времева дистанция, можем ли да твърдим, че СДС е изиграл някаква историческа роля за българската демокрация?

- Определено. Защото той бе в основата на движението ни напред, той тласна нещата далеч отвъд онова, което си представяха хората от БКП, които свалиха Живков и се изживяваха като герои - хора като Александър Лилов, Андрей Луканов, Добри Джуров, Георги Атанасов.

Създаването на СДС е историческо явление. Разбира се, съюзът допусна много грешки. Но митингите, шествията, бденията - цялото това политическо народно надигане, бе организирано от СДС и бе канализирано да не избие в екстремизъм. Кръглата маса през 1990 г. също бе инициатива на СДС. Пълни глупости са твърденията, че Луканов я измислил. На митинга на 10 декември 1989 г. пред "Ал. Невски" една от точките в исканията ни бе незабавното създаване на Кръгла маса, на която да се разисква разграждането на политическата система на комунизма.

- Коя е историческата грешка на СДС?

- СДС има много грешки, но най-голямата, фаталната му грешка бе отказът от властта през 1992 г. Макар и с 1,22%, СДС спечели изборите през октомври 1991 г.

- Както се казваше тогава - с малко, но завинаги.

---------

- Да, ала това "завинаги", уви, се оказа по-малко от година. Заедно с ДПС, СДС имаше бетонирано мнозинство в парламента и успя за няколко месеца да гласува много важни закони. Е най-голямата грешка, да не кажа престъпление или предателство - не обичам тези думи - бе отказът от властта. СДС първо не пожела да направи второ правителство, щом не е начело с Филип Димитров. След това загуби парламентарното мнозинство. А после се отказа и от местната власт.

----------

Призивът на Координационния съвет сините кметове да подават оставки, за да бламират управлението на Любен Беров, бе пълна глупост. Една част го сториха, а други, които отказаха, ги отлъчиха от съюза. Тогавашното ръководство се опита да торпилира и президентската институция, но аз мисля, че им реагирах така, както трябваше да се реагира. Оставаше да сдадем и президентската институция...

- Смятаха ви за главен виновник за загубата на властта - че от вас е започнал разпадът с "Боянските ливади" от август 1992 г.?

- Ще се върнем към тая тема, с удоволствие.

-------

По-важното обаче е, че СДС не просто се отказа от властта, той се отказа от реформата. Отказа се от най-важната част на прехода - от продължаването на приватизацията, реституцията, преструктурирането на икономиката. За мен тогавашното ръководство на СДС носи главната историческа отговорност за провала на българския преход в решаващата му, икономическата част. А това бе свързано с обедняване, невероятна мизерия, пропуснати възможности.

-------

Стотици хиляди хора станаха бедни изведнъж. Вместо да се нагърби да направи реформите, които бяха историческото призвание на СДС, той абдикира от властта и от историческата си отговорност. Затова народът подобаващо го наказа на следващите избори.

- СДС от създаването си сякаш странеше от икономическата проблематика. На Кръглата маса вие не се интересувахте от икономика, само от политически реформи. И с това май помогнахте на комунистическия елит да трансформира политическата си власт в икономическа?

- На Кръглата маса и да искахме, не можехме изобщо да контролираме този процес. Ние нямахме никакви позиции в администрацията, никакъв достъп до информация. Дори за първи път научихме, че България има дълг от $11 млрд. от доклада на Петър Младенов - от първата му реч, с която той излезе срещу Живков на някой от партийните пленуми след свалянето му. Ние съвсем съзнателно не искахме да разискваме подобни проблеми и смятам, че бяхме прави. Комунистите ни предлагаха много пъти, но откъде накъде опозицията да поема отговорност за икономическото състояние на страната, след като няма никаква вина и участие в управлението. Първата ни задача бе разрушаването на тоталитарния режим - еднопартийната система, казионните организации, цензурата и пр.

- Някои социолози обявиха края на прехода. Според тях основните класи вече са създадени. Ако се върнете назад, така ли си представяхте нещата преди повече от 10 г.? Мислите ли, че днес можехме да имаме по-справедливо общество?

--------

- През 1990 г. ние имахме много наивна представа за прехода. Аз лично смятах, че той ще приключи за 3-4, максимум 5 г. Петър Дертлиев дори смяташе това да стане най-много за 2 г. Историята се подигра много жестоко с наивните ни представи. Но дори и днес, когато обявяват прехода за приключил, това ми звучи несериозно. Андрей Райчев казва, че белег за края на прехода била появата на класово общество. Ами преди това нямахме ли класово общество?

--------

Презумпцията на неговата теза е, че социализмът е бил безкласов. Не, просто имаше други класи. Имаше номенклатура, която владееше цялото национално богатство и разполагаше с тотален контрол върху управлението. Райчев не помни ли "Новата класа" на Джилас? Не помни ли "Технология на властта" на Авторханов? Да не говорим за "Номенклатурата" на Восленски. Така че тези аргументи ми звучат наивно. Просто преминаваме от едно класово общество към друго класово общество.

- А като задача приключил ли е преходът?

- Не. Преходът има три етапа. Първият е разрушаването на политическата система на комунизма и веднага с това - изграждане на многопартийна система и освобождаване на гражданското общество. Крайната цел е да се стигне до парламент с опозиция. Вторият етап - изграждане на демократичните институции на новата държава и на новите закони, по които тя ще действа. Тук включвам и новата конституция от 1991 г. Този период завърши преди 12 г. Третият етап са икономическите реформи. Той започна в края на 1991 г. и още не е свършил. Делението, разбира се, е малко или много условно, защото етапите се застъпват. Но общата логика изисква тази именно последователност. Не можеш да правиш икономическа реформа, ако нямаш изградени демократични държавни институции, които да провеждат реформите, и ако нямаш демократични закони, които да регулират новите обществени отношения. Защото става дума за смяна на собствеността - това е кардиналният въпрос на обществото.

- Тя вече се смени - и незаконно, и чрез приватизация, която почти приключи.

- Но преходът не е свършил. Защото нито демократичните институции работят като демократични все още, нито пазарната ни икономика функционира като пазарна.

- Европейският съюз вече призна, че имаме действаща пазарна икономика.

--------

- Не съм съгласен с това. Защо тогава веднага не ни приемат за член, а ни дават още 4 г.? Проблемът е, че новите институции и пазарните механизми работят само формално. Каква е тая наша пазарна икономика, когато производителят е поставен между бухалките на мафиотските групировки и рекета на държавния чиновник? И където на мястото на държавните монополи се появиха частни монополи, задушаващи дребния и средния бизнес.

-------

Добре, земята е върната. Ама какъв собственик е селянинът, след като нито има с какво да си оре земята, нито на кого да я продаде?

- Колко години още преход ни остават?

- 3-4, не изключвам и 5 г. Това ще е времето, през което формално демократичните институции трябва да заработят демократично. Тогава ще дойдат и инвестициите, ще се даде тласък на икономическото развитие. Най-убедителното доказателство, че преходът не е завършил, е фактът, че не искат да ни вземат в ЕС още сега.

- Как си обяснявате парадоксалната ситуация, в която се намира СДС днес - продължава да губи доверие като опозиция редом с управляващите и рейтингът му е много под катастрофалните за партията изборни резултати?

- СДС преживява дълбока морална криза. Това е най-тежкия тип криза за една партия. Ако кризата бе политическа или организационна, щеше да е лесно преодолима. При морална криза или трябва да се смени цялото ръководство, или партията да си направи някакво харакири, да признае всички грешки и глупости, които е натворила, и да поиска извинение. Но не такова като на Костов, който иска на него да му се извиняват. Костов и неговите съратници сами трябва да се извиняват за хиляди неща.

Ако не се справи с моралната си криза, СДС ще залезе. Както залезе "Солидарност" например, която е почти без никаква тежест в полската политика.

- Значи според вас кризата в СДС е от времето на Костов и продължава и се задълбочава?

- Да.

- Какво е бъдещето на СДС?

- Ако не намерят мъжество да признаят, осъдят и преодолеят всички грешки през изминалия период и не покажат какво смятат да правят за в бъдеще, ще залязат. А може би пък, исторически погледнато, СДС като формация, която движеше процесите на разрушаване на старото общество и извършваше прехода, е изчерпал възможностите си? Кой знае.
 
Желю Желев
3397
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД