Вместо да се чудят как да накажат избирателите, които не желаят да гласуват, политиците да си зададат въпроса защо гражданите не ги понасят. |
Но да не избързваме. Задължителното гласуване все още не е въведено, макар че бе изявено такова желание. Най-новият върл привърженик на задължителния вот Сергей Станишев го презентира с интересни аргументи. И в тях не попада тълкуването на някои анализатори, че предложението му е отмъщение към нелоялния коалиционен партньор ДПС, които обявиха курс към предсрочни избори, очевидно през главата на мандатоносителя. Тази идея обаче се подкрепя и от най-големия душманин на Станишев - Бойко Борисов, както и от президента Росен Плевнелиев. Направо учудващо единомислие на уж толкова различно мислещи хора.
Очевидно в техните глави проблемът е технически и ще се реши с добавянето на една дума в конституцията - промяна, за която няма да се иска дори свикването на Велико народно събрание. За хората обаче проблемът е друг. Те не излизат да гласуват, защото
никак не харесват политиците,
а не поради липса на административна разпоредба, която да играе ролята на пастир за стадо овце. Ако наистина искат да си отговорят защо хората изобщо не се интересуват от избори, не биха се втурнали да променят основния закон, а биха помислили и биха се досетили (може би) че са лъгали същите хора десетки пъти по най-различни поводи, сменяли са убежденията си по един или друг въпрос със скоростта на светлината в зависимост от конюнктурата, назначавали са Делян Пеевски за шеф на ДАНС, искали са от опечалено семейство, чиято дъщеря е открита мъртва току-що, да се извини за лошите думи по адрес на МВР и още екзотични прояви, които у нас са нещо нормално. А сега предлагат задължително гласуване. Ако подобно нещо се случи, полза ще имат единствено политиците. Но и тя няма да е особено голяма. Ще могат да казват, че са избрани чрез вота на целия народ или поне на голяма част от него. Като че ли това ще ги легитимира отвъд буквоядския поглед върху една разпоредба, била тя и конституционна.
А какво ще стане, когато някой гений все пак реши да санкционира негласувалите? Най-вероятно ще става дума за административно наказание - глоба. Слава Богу, още никой не е измислил, че незаинтересованите от бъдещето на клета майка България трябва да влизат в затвора. Как ще се събират тези глоби? Може би бирниците ще ходят от врата на врата?!? Прекрасна гледка ще бъде да глобяват например пенсионери, сред които, противно на легендите, също има негласуващи. Ако не е имало набити събирачи на глоби, със сигурност ще се появят. Или може би ще впрегнат данъчната администрация да го прави? Онези, които не могат да вържат приходите в бюджета и да ограничат поне малко контрабандата. А защо да не се обърнат към частните съдебни изпълнители например? Запор на доходите, докато се събере глобата?
Ако целта е да се възпита у избирателя заинтересованост за бъдещето и политическата обстановка, толкова по-зле. Първо, очевидно за политиците избирателят е същество, което
не би могло да формира собствено мнение,
та се налага администрацията да помогне. И второ, методът за възпитание е твърде силов, направо липсва морковът. Каква ще е наградата за гласувалия? Удоволствието да наблюдава същите муцуни, които се карат в парламента. Или удовлетворението, че е дал принос в оформянето на политиката на правителството, когато веднага след вота се оказва, че обещанията не могат да се изпълнят, понеже коалиционният партньор не иска или просто сега не му е времето. Почакайте до края на мандата.
Аз лично гласувам, защото смятам, че е важно. Често пъти допълнителен аргумент е старанието на политиците тотално да ме откажат от гласуване. Т.е. напук. И не съм очарован от идеята, че занапред ще ми се налага да НЕ гласувам, пак напук, само защото някой политик не вижда по-далече от носа си и смята, че е правилно да си осигури комфорт чрез наказателна репресия срещу онези, които оцеляват не благодарение на него, а въпреки присъствието му. Това да се интересуваш от действията на онези, които уж управляват държавата, да гласуваш или да не, да изразяваш мнението си по този начин, не се възпитава чрез административни мерки. То е въпрос на личен избор. Обратното, принудата е лишаване от правото на избор. На родните политици изглежда обаче тази линия на разсъждение им е чужда. Правото на избирателя да гласува или не, не влиза в сметката. Както и той самият.