Имаше един спасител в ръжта, литературен. Нашият е вестникарски, по-скромно го даваме. Затова пък не го търсим дълго нито кой е, нито къде е, обажда се от първите страници. "Аз спасих банките" и "Аз спрях банковата криза" - заглавия в "Стандарт" и "Преса". Мисля, че няма нужда да казваме името на изказващия се. По Аз-а ще го познаете, ако не по спасяването. Страната ни притежава доста мераклии за политика, които имат такъв стил, но само едного пускат по първите страници.

"Преса" впрочем е развил въпроса по-навътре. Обясняват как Борисов и Станишев претендират за първенството кой е ангелът хранител на банките. Първият казал дословно: "Аз спасих страната от банковата криза с всичките си експерти". Вторият също казал как самият той и ръководството на БСП се превърнали в стожер на спестяванията на хората. От всичко това ние, спасените, разбираме, че на тез спасители предстоящите избори им действат като допинг и виагра.

Незнайно защо нямаме чувство на спасени, а на потъващи. Не чак в калта, както хората от "Аспарухово", но нещо подобно. Дали това има връзка с откритието на "24 часа", че МВР е работодател номер 1 в страната? И че имаме цели 52 900 полицаи и полицейски чиновници? Сигурно има. Спасители много, а спасението дебне отникъде. На тема кой ще спаси затъналите роми от Аспарухово, на които им бутат къщите, философстват в "Монитор". Един от изгонените вика: "Посягат на ромите, тъй като са най-беззащитни", а една друга: "Че защо ромите не се заселят в обезлюдените села?" и се сеща какво й казвал баща й - видиш ли циганин с мотика, да знаеш, че е отишъл да копае желязо.

Най-кратко на въпроса кой ще спаси ромите отговаря в "Преса" районният варненски кмет: "Да се спасяват сами".

Един списовател беше съчинил, че светът е голям и спасение дебнело отвсякъде. Не на нас тия. Тук дебнат спасители, не спасение. И така дебнат, че като заспасяват, няма отърване.