Това световно първенство вече се доказа като необичайно и демонстрираният футбол в него е едновременно хипнотичен и ободряващ. Но при оставащи осем от 64 мача смело може да се каже, че дотук отборът на Колумбия единствен разкри пълния си потенциал. Фазата на елиминациите се разви така, че предполагаемите фаворити се поизмъчиха, но все пак намериха своя път напред.

За първи път в историята всички осем победители в групите се класираха за 1/4-финалите. Германия, Холандия, Франция и Бразилия влязоха в Топ 8 въпреки видимия спад във формата на играчите. А във вторник и Аржентина се присъедини към списъка с очуканите, посинените и явно извън собствения стандарт. Но все пак класирани напред.

Всъщност, може би това е една от причините турнирът да е толкова завладяващ. Една от онези бомбастични надпревари, в които груповата фаза и ранните елиминации са само прелюдия или по-скоро репетиция за късните мачове. Сякаш витае усещането, че всички е трябвало да чакаме големите да излязат да играят.

Дали заради недостатъци на силните тимове, или заради напредък на предполагаемо по-слабите състави - фактът, че дотук почти липсваха неравни двубои гарантира пълно удовлетворение за зрителя. Само три отбора са загубили мачове с повече от 3 гола разлика - при това два от тях са "фаворитите" - Испания и Португалия (третият е Камерун). С малки изключения всеки отбор трябваше да се бори за всеки гол, точка и победа.

Ситуацията не бе по-различна за Аржентина срещу Швейцария. Селекцията на Алехандро Сабея така и не успя да впечатли през първите си четири мача, печелейки всеки от тях с един гол разлика и най-вече благодарение на чудесата на Лионел Меси. Вълшебникът отбеляза четири и асистира за два от общо шестте попадения на "гаучосите" в груповата фаза, но голова разлика +3 срещу тимове като Босна и Херцеговина, Иран и Нигерия не звучеше много убедително за никого у дома.

С оглед на концентрираното качество в нападателния блок е направо невероятно, но Аржентина все още не е постигнала никакво сцепление в атака. Завършващият удар често липсва, а огромното притежание на топката и териториалното надмощие всъщност не водят до почти никакви чисти положения пред вратата на противника. А това е доста изненадващо, при положение че в квалификациите аржентинците бяха тимът с най-смъртоносно нападение - те отбелязаха с 6 гола повече от всеки друг тим в Южна Америка.

Не е много чудно, че отборът разчита на брилянтността на един човек, особено като се има предвид, че той е Меси. Но колкото повече напредва турнирът, толкова по-трудно ще става срещу все по-качествените съперници. В Швейцария назначиха Валон Бехрами и Гьокхан Инлер за двойка пазачи и принудиха Меси да се връща все по-назад, за да взима топката. В интерес на истината Лео се докосваше до топката по-често, отколкото във всеки от първите три мача, но притежанието му бе ограничено на една ръка разстояние. Разбира се, такъв сценарий от страна на швейцарците трябваше да даде повече пространство за алтернативните опции в атака, но за съжаление на Сабея неговите поддържащи актьори отново бяха забравили репликите си.

Разтежението в бедрото на тотално разочаровалия Серхио Агуеро даде шанс на Есекиел Лавеци да се циментира в титулярния състав задълго, само че нападателят на "Пари Сен Жермен" се показа като идеален дубльор на Агуеро - той бе олицетворение на безразличието и посредствеността. Лавеци пробва да изоре фланга в търсене на топката, но бе статист през повечето от своите 74 минути на терена.

И ако равнодушието на Лавеци бе просто разочароващо, то представянето на Гонсало Игуаин за пореден път бе подозрително смущаващо. Голмайсторът на "Наполи" трябваше да е острието в тази могъща атака, но вместо това изглежда необяснимо затъпен. В целия турнир бившият нападател на "Реал" има само три удара във вратата - отчайваща статистика за играч с 24 гола в Серия А миналия сезон и 9 попадения в квалификациите, само с един по-малко от самия Меси. Също като при Фред в тима на Бразилия, най-притеснително изглежда липсата на движение при аржентинския №9, който за 120 минути срещу швейцарците подаде само 18 паса.

И не на последно място - дори Анхел ди Мария, който често е използван като заместник-вдъхновител на Меси, бе в ужасяваща неизправност. Точността на неговите подавания бе едва 63% и бе по-слаба, отколкото на всеки друг полеви играч. Наистина решителното му попадение в края на продълженията бе майсторско изпълнение, но то бе като епизодична роля в иначе второстепенното му представление.

На световното първенство досега сякаш индивидуалностите се представят по-добре от отборите - Неймар, Меси, Хамес Родригес, Томас Мюлер и Ариен Робен неведнъж спасиха своите тимове от злополука. Засега посочването на сигурен победител в турнира изглежда все така трудно, но все пак тимът, който успее да изцеди повече от своите поддържащи актьори, вероятно ще се облече в слава. Конкретно за Аржентина това означава да поиска дължимото от летаргичните си нападатели.