Братът на румънския президент Траян Бъсеску - Мирча - бе задържан за вземане на подкуп и търговия с влияние, а зетят на държавния глава - Раду Прикоп, е разследван за измама. Това са основните теми, които в последните дни занимават румънското общество и петнят имиджа на Бъсеску в края на втория му мандат. Двата скандала поставят в неудобно положение президента, който постави в основата на управлението, което започна в края на 2004 г., борбата срещу корупцията.

Най-новият скандал се завихри преди дни около адвоката на Бъсеску и съпруг на едната му дъщеря. Според местните медии Раду Прикоп е заподозрян във фалшификация на документи, за да получи обезщетение в размер на милиони евро за имот, конфискуван по време на комунистическия режим в Румъния. "Потвърждаваме, че се води криминално разследване срещу Раду Прикоп и още 11 души за фалшификация и измами, което започна на 26 май", обявиха от държавното обвинение в Букурещ. Адвокатът Прикоп и негов съдружник са прибрали 10 милиона евро, след като използвали фалшиви документи, с които доказват собственост върху недвижим имот, конфискуван от комунистите. Раду Прикоп твърди пред румънските медии, че е имало "грешка" в един от документите, но това нямало връзка с обезщетението, което е получено. Разследването срещу него обаче е факт.

В резултат на двата гръмки скандала с главни герои членове на семейството на Траян Бъсеску президентът се бори с призивите да подаде оставка.

В аферата около по-малкия му брат Мирча се оказа замесено и името на държавния глава. Мирча Бъсеску обещал да използва името му, за да ходатайства за по-лека присъда на криминален бос, обвинен в опит за убийство. За "услугата" президентският брат, който вече десетина дни е в ареста, взел 250 000 евро.

Премиерът от социалдемократическата партия Виктор Понта призова държавният глава да подаде оставка, а депутатите от двете камари на парламента приеха декларация, с която искат президентът Траян Бъсеску да се оттегли от поста заради скандала за търговия с влияние. Документът бе приет с гласовете на 344 депутати, нито един не гласува против, а 17 се въздържаха. Декларацията обаче няма юридическа стойност. От своя страна, Бъсеску реагира, като се извини за ареста на брат си, но отрече да е бил информиран за подкупите и бе категоричен, че ще изкара мандата си до края. На въпрос, свързан с обвиненията към зет му, президентът заяви, че "всички румънци трябва да носят своята отговорност пред закона".

Разследването на членовете на семейство Бъсеску е "доказателство, че правосъдието е готово да води разследване срещу всеки, дори и да заеми висши постове във властта", казва Лаура Щефан, експерт в областта на борбата срещу корупцията в неправителствената организация "Експерт Форум". Според нея съдиите и следователите в Румъния имат желание да сложат край на "увеличаващите се връзки между представителите на криминалния свят и политиката".

Друг ефект от тези скандали е, че "отсега нататък изказванията на Бъсеску срещу корупцията едва ли ще звучат толкова убедително", смята Родика Чобану, коментатор в електронното издание на румънския вестник "Гъндул". "Надяваме се, че правосъдието си е създало достатъчно антитела, за да излекува обществото, макар политическата класа да остава заразена", допълва тя.

---------------

УСПЕХИ



Западът хвали Румъния за борбата с корупция



"Прокурорите в Румъния не изпълняват поръчки на никого, а са посветени на това да изпратят в затвора тези, които нарушават закона", каза американският шарже д'афер в Букурещ Дуейн Бучър пред местни медии, цитиран от Медиапул. Той смята, че вече всеки, който иска да даде или да приеме подкуп, ще се замисли, преди да го направи. Британският посланик в Букурещ Мартин Харис също похвали институциите за борба с корупцията в Румъния за това, че "са действали твърдо" и са установили "важния принцип, че никой не е над закона".

Двамата висши дипломати цитират представения отчет за дейността през 2013 г. на Националната агенция за борба с корупцията в Румъния. От него става ясно, че през миналата година на съд са били изпратени над 300 души, заемали ръководни или контролни държавни постове. Сред тях са шестима министри и членове на парламента, както и петима областни и зам. областни управители, 34 кметове и заместник-кметове, 25 магистрати, включително двама членове на Висшия съвет на магистратурата, 19 адвокати, 10 директори на национални компании и 22 директори от други държавни институции. През 2013 г. броят на осъдените за корупция в Румъния се е увеличил с над 40 процента спрямо предходната година, сочат данни. "Това, което видяхме в последните шест месеца на тази година, е впечатляващо", подчерта и американският шарже д'афер в Букурещ Дуейн Бучър.

За последните шест месеца на т.г. - от януари до юни 2014 г., в Румъния зад решетките са изпратени бившият премиер Адриан Нъстасе, бившият транспортен министър Релу Фенекиу, осем изявени спортисти и спортни деятели. На 6 януари Върховният касационен съд на Румъния осъди Нъстасе на 4 г. затвор за вземане на подкуп, след като Националната агенция за борба с корупцията обжалва условната му присъда. На 30 януари Върховният касационен съд на Румъния потвърди присъдата от 5. г. затвор на бившия министър на транспорта Релу Фенекиу. В предварителен арест бяха вкарани един от най-богатите румънски бизнесмени и братът на румънския президент. Освен това Конституционният съд отхвърли промените в Наказателния кодекс, които осигуряваха "суперимунитет" на лицата на изборни длъжности.