"30 секъндс ту Марс" и техният лидер Джаред Лето са страхотни на концерт. Публиката на "София Рокс" видя и оцени това. Нищо, че триото бе всъщност дуо, тъй като братът на актьора музикант - Шанън Лето, има забрана да напуска Щатите, след като бе хванат да шофира в нетрезво състояние. Така той пропуска цялото европейско турне на групата.

На сцената на стадион "Академик" излязоха Джаред и роденият в Сараево китарист Томо Миличевич. Барабаните присъстваха символично на сцената, като знак, че и Шанън е духом с останалите. Понякога Томо прибягваше до ударните, понякога звучеше дръм машина, но за публиката това нямаше никакво значение. Защото пред тях бе Джаред. Каквито и скептици да се изкажат (те са неизбежни), това е една от най-големите звезди, идвали през последните години в България. Още е пресен споменът от тазгодишната церемония за раздаване на Наградите на Академията в САЩ, където Лето получи "Оскар" за най-добра поддържаща роля в "Клуба на купувачите от Далас".

Излизайки пред българските си фенове, той прикова цялото внимание не заради короната на главата. Слаб и сериозно брадясал, Джаред се движеше навсякъде по сцената, между песните не спираше да контактува с публиката. И го правеше, сякаш говори с всеки персонално. В един момент качи момче и момиче до себе си, а на финалната Up in the Air до него се наредиха още 40-ина фенове. Припомни си с точност и проваления предишен концерт, който трябваше да бъде в отменената втора вечер на "Елевейшън" край Разлог през 2011 г. А като подарък направи силен акустичен сет, в който изпя Hurricane, The Kill (Bury Me) и Closer to the Edge, вмъкна и A Beautiful Lie.

Мелодичният рок на "30 секъндс ту Марс" звучеше епично, концертът бе внушителен, макар да не бе пред толкова много публика, пред колкото обичайно свири групата. Дори предната вечер в Букурещ е имало значително повече хора. Феновете в София си следят, слушат и знаят "30 секъндс ту Марс" по собствени канали (най-често интернет), защото по нашите радиостанции песните им се завъртяха едва няколко седмици преди организирания от "Болкан Ентъртеймънт" фест "София рокс". Но присъстващите знаеха всяка песен и го показаха. А Джаред Лето като признателност се разхождаше по сцената с българското знаме. Като добавка - огромни балони, конфети... Зрелище! Леко разочарование беше продължителността - 80 минути, но липсата на Шанън Лето си каза думата.

А сякаш най-плътна бе тълпата при предишното изпълнение - на "Дъ Офспринг". Пънкветераните стъпваха за първи път в България и възнаградиха чакането с взривен едночасов сет. Очакванията бяха, че ще изпълнят целия си албум Smash (1994 г.), който ги изстреля към голямата сцена. Те наистина изсвириха всичко, но и додадоха още, като сетът стана тип The Best Of. За невероятен кеф на феновете, които скачаха, драха гърла на Come Out and Play, Gotta Get Away, Bad Habit, All I Want, Pretty Fly (for a White Guy)... Ако се бе случило преди 15-ина години, сигурно щеше да е концерт, който да помниш цял живот.

Преди тях американците "Скилет" зарадваха своята немалка аудитория (доста припокриваща се с тази на "30 секъндс ту Марс"), харесаха се и шведите от "Мандо Диао" и техният танцувален индипоп. Тези две групи успяха, без да са толкова известни, да вдигнат тонуса на публиката, каквато е и "задачата" на по-ранните банди на фестовете. Незаслужено малко хора пък имаше в началото за "Алцест", които излязоха веднага след "Осси". И изобщо като цяло посещаемостта бе по-ниска, отколкото се очакваше за "най-голямото лятно роксъбитие". Концертният живот у нас е достатъчно обран, за да се пропускат и малкото ценни концерти. Защото след "София рокс" до края на годината зейва една огромна празнина по отношение на значимите събития.