Анализаторите отдавна пишеха некролози за полската левица, сега вече имат шанс да ги публикуват. От няколко години бе ясно, че левицата отива на изборите износена и наранена. Преобладаващо лявата правителствена коалиция се разцепи през 2003 г. и водещата партия в нея - Съюзът на демократичната левица (СДЛ) се разедини, но нито СДЛ, нито отцепниците тръгнаха и се развиха добре. За известно време блесна надеждата, че шансовете на левицата могат да се възродят от доброто представяне на силен кандидат за президентския пост. Такъв се намери - Влоджимиеш Чимошевич, бившият външен министър и сега шеф на Сейма. Левицата започна да трупа точки. Чимошевич обаче сам се отстрани от битката, още преди да оттегли кандидатурата си на 14 септември, след като анкетите показаха, че изостава от либералния кандидат за президент Доналд Туск и след крайнодесния кмет на Варшава Лех Качински. И 9 октомври, когато са президентските избори, се очертава тъжна неделя за левицата също като 25 септември.

Разярен от някои свирепи атаки в медиите, Чимошевич се оттегли от президентската надпревара "в протест срещу нарастващата поквара на политическия живот в Полша".

Решението му предизвика критики и някои остри коментари от страна на левицата. Група политици от СДЛ в Гданск обявиха, че може да съдят Чимошевич за партийните фондове, които е изразходвал по време на кампанията си. Йежи Урбан, главен редактор на левия седмичник "Ние", написа : "Чимошевич не е политическа девица, току-що пристигнала от Швейцария. Невинните му сини очи са виждали и по-лоши неща, например когато премиерът Юзеф Олекси бе обвинен в шпионаж. Тогава, когато не той, а колегите му бяха хвърлени в политическата помийна яма, той не даде заден ход."

Светец или не, Чимошевич има сериозни причини да се гневи. Месеци наред той е във фокуса на вниманието на клонящите надясно вестници в Полша - доминиращите сили на полската медийна сцена. Месеци наред политици се печаха на бавен огън пред парламентарни комисии, които разследват обвиненията, че властите са оказвали незаконно въздействие върху тайните служби, за да повлияят върху структурата и състава на надзорния съвет на една от най-големите полски компании - петролната PKN Orlen. Подозренията, че семейството на Чимошевич притежава акции в компанията, му осигуриха редовни публикации в лоша светлина, въпреки че самият Чимошевич е доста периферна фигура в цялата афера.

Крайният резултат от оттеглянето му е, че левицата, вместо да се надява, че ще набере сили покрай него, сега се бори да не бъде погълната от водовъртежа. Преди изборите анкетите сочеха, че само 8 % от избирателите подкрепят СДЛ, а най-големият страх на партията е, че може дори да не премине петпроцентната бариера за влизане в парламента.

Такова падане от власт не е нещо ново за Полша - когато победителят от изборите през 1997 г. Изборно действие "Солидарност" излезе от властта през 2001 г., партията умря.

В момента най-вероятно, изглежда, новият президент на Полша да е Доналд Туск,

който стана публично известен преди 4 г. като един от основателите на Гражданска платформа - най-голямата и най-значима партия, появила се от останките на Изборно действие "Солидарност". Туск може да заеме поста на президента Александър Квашневски, като спечели още на първия тур на 9 октомври над 50 % от гласовете. Кандидатът на "Право и справедливост" Лех Качински засега е втори в анкетите.

Двете десни формации хем отдавна си обещават коалиция, хем се атакуват. Нападките не са изненада - и двете партии се борят за гласовете вдясно до последен дъх, но различията им са толкова силни, че едва ли биха са сработили за съвместно управление.

В основата на противоречията е икономиката - Гражданска платформа е либерална партия, която иска колкото е възможно по-малко държавна намеса. "Право и справедливост" твърди пък, че Полша е следвала твърде либерален икономически модел след разпадането на комунизма и се застъпва за "социална Полша", която се грижи за бедните и беззащитните.

Качински нарече манифеста на Гражданска платформа "шега" и "няколко странни странички, които не могат да бъдат истинска програма". Водещият проект на Гражданска платформа е въвеждането на плоски подоходни и корпоративни данъци и ДДС - т.нар. политика 3 по 15%.

Ако се наложи двете партии да бъдат в коалиция, биха насочили усилията си не към това управлението да бъде ефективно, а да изглежда такова. Дали ще съставят правителство, вероятно ще зависи от братята Качински, тъй като "Право и справедливост" лесно намират общ език с крайнодясната Лига на полските семейства и Селската партия - и двете гледат с открито отвращение на либералите. И двете партии подкрепят едно от основните обещания на "Право и справедливост" - за морална революция, която да помете корумпираните, облагодетелствани от настоящата Трета полска република и да изградят Четвърта република.

Така че може да излезе, че поляците гласуват за дясно управление, но правителството им да се окаже крайнодясно. Революционните приказки са твърде далеч от настроението по полските улици. Поляците възприемат целия политически елит като крадци, но и гледат на политиката като на "варшавска работа". Така че една крайнодясна коалиция ще усили още повече апатията.