:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 122
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Сметки

Нужна ли е ревизия на бюджета?

Няма проблем със събираемостта, а само с планираните нереални приходи
Снимка: Юлиян Савчев
При данъчните приходи се вижда ясно, че има най-сериозно нарастване при приходите на социалното осигуряване (със 187 млн. лева), което би трябвало да се дължи на нарастването на минималната заплата, минималните и максималния осигурителен праг от началото на 2014 г., както и повишаването на заетостта тази година. Наблюдава се и леко увеличение при данъците, събирани от държавния бюджет (с около 40 млн. лева спрямо първите 5 месеца на 2013 г.), и при данъчните приходи на местните власти (с около 20 млн. лева).
Последните дни се заговори за нужда от актуализация както на държавния бюджет, така и на бюджета на НЗОК. Данните за бюджетното изпълнение по консолидираната програма до май месец наистина показват лек спад на приходите спрямо 2013 г. и изоставането им спрямо разчетите в бюджета за 2014-а, докато разходите растат със сериозен темп. Изоставането на приходите спрямо плана в Бюджет 2014 не е изненада - още при гласуването на бюджета миналата година ние нееднократно предупреждавахме, че заложените приходи са свръхоптимистични. Въпросът по-скоро е доколко има автентичен проблем със събираемостта на приходите за първите пет месеца, сравнено с темпа на събиране на приходите през предходни години, и дали е необходима ревизия.

Краткият отговор е: не, по-скоро не се наблюдава реален проблем със събираемостта на приходите; изоставането се дължи единствено и само на свръхоптимистичните приходи, заложени в самия бюджет за година, което съответно налага актуализация на бюджета.



Ето и малко подробности и конкретни числа:



Приходите и помощите в консолидирания бюджет за периода януари-май са с 0.2% по-ниски от миналогодишните, като данъчните приходи растат с 2.7%, а неданъчните приходи се свиват с 9.8%. Всъщност минималният спад тази година се дължи единствено и само на неданъчните приходи, които през миналата година бяха по-високи заради еднократни постъпления от 148 млн. лева под формата на дивидент от Държавната консолидационна компания (ДКК), платен през май месец*.

При данъчните приходи се вижда ясно, че има най-сериозно нарастване при приходите на социалното осигуряване (със 187 млн. лева), което би трябвало да се дължи на нарастването на минималната заплата, минималните и максималния осигурителен праг от началото на 2014 г., както и повишаването на заетостта тази година. Наблюдава се и леко увеличение при данъците, събирани от държавния бюджет (с около 40 млн. лева спрямо първите 5 месеца на 2013 г.), и при данъчните приходи на местните власти (с около 20 млн. лева).

Наистина при някои основни приходоизточници като ДДС (със 115 млн. лева по-малко събрани тази година) и корпоративния данък (-8 млн. лева) има леко изоставане спрямо 2013 г., но то е напълно компенсирано от по-високите приходи от акцизи и от данък общ доход. По-малкото приходи от ДДС се обясняват от МФ с по-високите размери на възстановен данък тази година, а лекият спад при корпоративните данъци - с трансформирането на хазартния данък в такса и събирането му като неданъчен приход на началото на 2014 г.

Ръстът в приходите от акцизи, от друга страна, може би се дължи на мерките за запушването на пробойните при събирането на непреки данъци, а данък общ доход вероятно расте заради по-високата минимална заплата и заради първия от няколко години по-сериозен ръст на броя на заетите - с 39 100 повече през първите 3 месеца на 2014 г. спрямо година по-рано.

Като цяло



проблем със събирането на приходите тази година няма



Проблемът с изоставането спрямо плана за година произтича изцяло от оптимистичните прогнози за ръст на приходите тази година, които очевидно са далеч над възможностите на икономиката и бюджета. До май месец 2014 г. са събрани само 37.9% от данъчните приходи в държавния бюджет, заложени в приетия закон за бюджета. За сравнение - във всяка една от последните 3 години събираемостта на данъчните приходи до месец май е по-висока - най-нисък този процент е бил през 2011 г. (38.9% от събраните данъчни приходи за годината), като постепенно се покачва през следващите години до 40.3% през 2012 г. и 41.8% през 2013 г. Т.е. разликата с миналата година е около 4 процентни пункта, което безспорно е сериозно изоставане.

Най-сериозното изоставане спрямо бюджет 2014, сравнено с изпълнението в предходни години, е по отношение на ДДС - до май са събрани 35.4% от годишните приходи при събираемост от 41.4% и 38% съответно през 2013 и 2012 г. (само през 2011 г. сме имали сходна събираемост при ДДС). При акцизите също има относително голямо изоставане - до май са събрани 34.4% от годишния план при 36% и повече предходните години. При корпоративния данък изоставането спрямо предходни години е значително (53% тази година спрямо събираемост в рамките на 56-59% предходните 3 години) и надали може да се обясни само с новата правна форма на облагането на хазартната дейност. Единствено при подоходните данъци събираемостта е сходна с тази през 2011 и 2012 г., като само през 2013 г. е била с около 2 процентни пункта по-висока.

Предвид всичко казано по-горе може да се направи изводът, че е нужна ревизия на бюджета с цел



занижаването на заложените приходи до едни по-реалистични нива



Ако приемем, че като цяло данъчните приходи в националния бюджет тази година продължат да се движат с темповете от първите 5 месеца, то за цялата 2014 г. може да се очаква ръст с около 600 млн. лева спрямо 2013 г., а не както е заложено в бюджета - с около 1.7 млрд. лева, т.е. необходимата ревизия на данъчните приходи е за около 1.1 млрд. лева, или 1.35% от прогнозния БВП.

T.е. тази груба сметка показва, че ако искаме да спазим Закона за публичните финанси и да не превишим лимита за фискален дефицит от 2%, то, отчитайки сегашната цел в бюджета за дефицит от 1.8% от БВП, би следвало ревизията да се стреми към намаление на разходите с около поне 1.15% от БВП, или с около 938 млн. лева. Как би могло това да се случи предвид спрените европейски средства по някои мерки по оперативните програми (например по ОПОС) и съответно поемането на всички разходи по сключени договори от националния бюджет тази година, не е много ясно. Така например само по Оперативна програма "Околна среда" от септември 2013 г. ЕК е спряла всички плащания и до момента (края на май 2014 г.) националният бюджет е поел плащания за 360 млн. евро. За сравнение - националното съфинансиране по цялата програма за целия й период на действие е 334 млн. евро.

Една възможност за рязане и евентуално пренасочване на разходи би могла да бъде така нареченият Фонд за икономически растеж и държавност, който бе заделен през 2014 г. и който разполага с ресурс от 500 млн. лева. Отчитайки спорните нужди и ефекти от (някои от) одобрените набързо проекти на общините по този фонд (например за селски стадиони, подземни паркинги и др.), там, където е възможно, могат да се потърсят възможности за неосъществяване или замразяване на поне част от тези проекти. В настоящата предизборна обстановка обаче едно такова решение би било изключително трудно.

Като цяло данните за бюджета за 2014 г. аргументират нуждата от ревизия на проходите надолу до едни по-изпълними нива, което би било едно относително лесно упражнение.



Големият проблем е по отношение на разходите,



където също ще трябва да се реже близо милиард, ако искаме да спазим националното законодателство (или по-малко, ако искаме да спазим поне европейския лимит от 3% дефицит максимум). Освен самия проблем с намирането на възможни за рязане разходи въпросът с времето на актуализацията също не е за подценяване. Предвид настоящата предизборна обстановка управляващите имат всичките стимули на света да не са те тези, които ще гласуват болезнено и политически непопулярно съкращаване на разходи. Т.е. най-вероятно бремето на ревизията ще падне върху следващото правителство и парламент, когато (края на октомври - началото на ноември най-рано) може и да бъде късно за намаление на разходи с такъв значителен размер. Т.е. към момента "издънване" на бюджета и превишаване на националния лимит от 2% за дефицита изглежда един все по-вероятен сценарий.

-------

* Реално това са приходи от приватизация, които след създаването на ДКК постъпват като приход в нея и съответно се превеждат към държавния бюджет под формата на дивидент с цел отчитането им над чертата като бюджетен приход, а не под чертата като финансиране на дефицита. Т.е. ДКК е своеобразен легален трик за намаляване на дефицита.



Снимка: Юлиян Савчев
Представители на малкия бизнес у нас протестираха преди 4 години пред Министерството на финансите заради увеличаването на социалните осигуровки
8
1995
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
14 Юли 2014 07:18
Пак ли ББ ще е виновен за нереално планираните приходи? Да ви имам експертите Олигарски, Чабански и тнт.
14 Юли 2014 10:37
Само да поясня на авторката и на всички останали,които не знаят,че осигурителните вноски не са данъчни плащания. Те са публични държавни вземания като данъците, но никога не са били данъчни вземания.
14 Юли 2014 11:49
Само да поясня на авторката и на всички останали,които не знаят,че осигурителните вноски не са данъчни плащания.

Хубаво е пояснението Ви от юридическа гледна точка, ама безсмислено от финансова.

Авторката съвсем точно е споменала:
Приходите и помощите в консолидирания бюджет за периода януари-май


В държавния бюджет, част Приходи (оставяме настрана Помощи и дарения), се разделя на Данъчни и Неданъчни приходи. Нооо... при консолидирания бюджет (наричан още консолидирана фискална програма), в част Приходи имаме Данъчно-осигурителни и Неданъчни приходи.

Така авторката си е спестила един дефис и "осигурителни" в:
При данъчните приходи се вижда ясно, че има най-сериозно нарастване


но тъй като текстът е специализиран е съвсем ясно за какво говори (пише), не следва да се придиря чак толкоз.

Между другото, анализът е изключително добър.


Десислава Николова —>
14 Юли 2014 14:49

Само да поясня на авторката и на всички останали,които не знаят,че осигурителните вноски не са данъчни плащания. Те са публични държавни вземания като данъците, но никога не са били данъчни вземания

Ти наясно ли си какво е "консолидиран бюджет"?
14 Юли 2014 17:09
Унищожаването на политическия противник чрез банковата ваканция не стана, да пробваме с ревизията на бюджета ...
14 Юли 2014 20:34
Авторката не е много коректна:
1. Агенция митници събира по-малко приходи (номинал) от миналата година. Към юни акцизи с 28 млн +, ДДС 75 млн -
2. Увеличението по преките данъци и осигуровките (както е споменала) идва от повишаването на мин. работна заплата - т.е. от дребните и изрядни данъкоплаци. Те винаги са си плащали. Т.е. не би могло да се използва като китерии.

Не съм гледал, но има ли досега година, в която приходите да изостават от миналогодишните нива по номинал?
Освен по време на голямата криза 2009-2010 (евентуално)
15 Юли 2014 01:39
Абе тези приходи може и да са били планирани коректно, тоест да са били изпълними, ама преди политическата криза, която прерасна и в банкова, а е на път да премине и в икономическа, така че не ги плюйте Орешарски и Чобанов. Проблема е в Сараите. Хроничния проблем. А държавата е на автопилот от около 2 месеца, даже и тази събираемост в момента е ок. Актуализация трябва, но не за да се замитат гадостите в КТБ, а да се покрият планираните разходи. Макар че и те може да се подстрижат при ремонта на бюджета. Само дано не се налага да го актуализираме заради огромни плащания по невзети европейски финансирания или милиарда неустойка за Белене, щото това наред с банката ще ни срути съвсем, 3% дефицит ще хвръкне към двуцифрено число.
15 Юли 2014 02:45
Авторката не е много коректна:
Напротив, коректна, почти изрядна с анализа си. Събран е повече акциз спрямо 2013 г., но е по-малко изпълнението от заложеното.
Увеличението по преките данъци и осигуровките (както е споменала) идва от повишаването на мин. работна заплата - т.е. от дребните и изрядни данъкоплаци.
Ръстът на МРЗ има принос в ДОД, но ръстът на работна ръка (спада на безработицата) има по-голям принос. А ръстът при осигуровките идва от по-високите осигурителни прагове. За съжаление, има ръст на заболяванията, с около 10%. Фонд "общо заболяване" няма проблем с разходите, защото първите три дни се палщат от работодателя (това води до спад на приходите от данък печалба), но здравното осигуряване отчита над 2 млн. повече хоспитализация (нейде към 3.3 млн. болнични дни).
има ли досега година, в която приходите да изостават от миналогодишните нива по номинал
Има -2010 г., когато ГЕРБ намалиха с 2% пенсионната осигуровка. Ама тогава и целят БВП падна по номинал.
Едва ли сегашното Народно събрание ще успее да актуализира бюджета и по-добре е да не го прави, защото новото ще каже "предходните са виновни" и ще прибави още едни 600 млн. лв. към бюджетния дефицит, както стана миналата година. Ама колкото е повече плюенето между партиите и изобщо в държавата, толкова ще са по-малко средствата от ЕС и ще ни обуват с по-високи разходи. Ей на, аз на скандалджии съседи заем не давам. Вземат от заплахи за убийство наистина да се пребият, кой ще връща/отчита парите? Поне не ги подстрекавам с "евроантлантически ценности" като ножове и скъпи хвърковати неща по натовски стандарт.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД