:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,345,004
Активни 72
Страници 7,136
За един ден 1,302,066
Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Голямата сива икономика е сигнал за намаляване на данъците

Красимир Петров, програмен директор на Центъра за икономическо развитие, разговаря с Мартин Димитров, депутат от ОДС
Снимка: Архив "Сега"
Мартин Димитров е завършил магистратура по международни икономически отношения. Работил е по международни проекти в Института за пазарна икономика в партньорство с Европейския съюз, МВФ, Американската агенция за международно развитие. Сега е депутат от ОДС.





- В сивата икономика, както аз я разбирам, няма нищо лошо. Сивата икономика означава, че има регулаторни механизми на държавата, които пазарът заобикаля. Така пазарът работи въпреки регулациите на държавата. Не ми е ясно защо в България всички хулят сивата икономика и водят битки с нея. Какво е твоето отношение?

- Сивата икономика не е нещо лошо. Проблемът не е в бизнеса, който е сив, а в държавата, която налага скъпоструващи условия и принуждава бизнеса да става сив. Да започна с решението за ограничаване на сивата икономика - намаляване на данъците, разрешителните и лицензионните режими. Големият сив сектор е сигнал, че държавата налага много големи разходи за работа в дадена територия. Когато сивата икономика е голяма, това е сигнал за намаляване на данъци.

Сивата икономика води до няколко проблема. Когато имаш голям сив сектор - това налага много фирми, които влизат на пазара, също да са сиви, защото иначе не са конкурентоспособни. Сивата икономика може да е и бариера пред чуждестранните инвеститори. Те нямат необходимите инструменти, за да стъпят на пазара.

Причина за сивата икономика е скъпоструващите регулации. Изследванията, в които съм участвал, показват, че много фирми имат сенчеста дейност. Сива икономика - това са сделки, които стават на доброволна основа, но остават нерегистрирани от държавата.

- Редно ли е да се прави връзка между сивата икономика и корупцията?

- В България по различни изследвания сивата икономика е между 6 и 8 млрд. лв. Това, разбира се, не са точни данни, защото тя е сива. Има косвени показатели, по които се правят изводи. Наличието на сивия сектор корумпира. Когато има толкова пари в сивата икономика, това създава натиск за корупция. Фирмите, които не плащат данъци, корумпират данъчния служител.

- Самият факт, че има държава и регулация, означава, че има база за корупция. Наличието на сива икономика е допълнителен стимул за корупцията...

- Според мен е важно как може да намалим и корупцията, и сивата икономика. Сега ние се борим с крайния резултат от тях, а трябва да се погледнат причините. Те са висока осигурителна тежест и скъпи регулации. Скъпоструващите регулации за бизнеса пораждат корупция и сива икономика. Единият засилва другия и обратно в лош цикъл. Когато държавата насочва усилията си да се бори с крайните резултати, това понякога дава обратен резултат. Важно е да се намалят причините и за двата феномена, за да бъдат ограничени.

- Дали ако се намали данъчната тежест, осигурителната тежест или разходите за бизнеса, ще намалее сивата икономика?

- Много хора твърдят, че дори да се намалят разходите за бизнеса, сивият сектор няма да намалее. Криенето на данъци е скъпо нещо. Купуването на фактури също е скъпо. Когато криеш данъци, не получаваш банков кредит, нямаш официални документи да уволниш свои служители за злоупотреби. Да бъдеш сив е скъпо. Логиката, по която трябва да се върви в случая, е как разходите на една фирма на светло да са по-малки от тези, които тя ще има, ако е на сянка.

- Има ли исторически прецеденти за държави с висока и ниска корупция?

- В началото на 90-те години Естония въвежда плосък данък, намалява ролята на държавата в икономиката. И при еднакви стартови позиции с България, сега Естония има три пъти по-високи реални доходи в сравнение с България. Това е пример, който никой не трябва да забравя.

Хората в България трябва да знаят, че ако естонските реформи бяха направени, щяхме да сме истински европейци. Нямаше да изоставаме от Полша и Чехия. В началото на реформите през 90-те България и Естония са на едно ниво - постсъветски декапитализирани икономики, докато Полша, Чехия и Унгария още тогава имат по-висок БВП, защото те имаха известна пазарност на икономиките си тогава. Коректно е сравнението с Естония, защото стартовата позиция е еднаква.

- Въпросът с търговските дефицити?

- Трябва да спрат спекулациите в България с търговските дефицити. Докато общият баланс е положителен, както е в момента, т.е. излишъкът е по-голям от дефицита по текущата сметка, никакви трагични картини не трябва да се чертаят. Нормално е при влизането на толкова много чуждестранни инвестиции, те да предизвикат внос. Притокът от българската икономика е малък и е нормално да има внос. С тази тема не бива да се спекулира. Някои колеги определят това като проблем номер едно в България, а не е така.

- Кредитната експанзия ли е двигател на дефицита?

- Възможно е да има такъв момент, но какво да направи държавата? Банките са частни и носят своя риск. Единственото изкривяване идва оттам, че има фонд за гарантиране на депозитите. Според мен фондът може да се замени със застраховане и банките, в зависимост от техните активи и пасиви и риска, ще получат различна застрахователна премия.

- В каква степен експанзията се отразява на външнотърговския дефицит?

- Има връзка между кредитна експанзия и външнотърговски дефицит. Част от кредитите, които се взимат като потребителски, са инвестиционни и обратно. И регулацията на БНБ не е ефективна. Фирмите инвестират с потребителски кредити. Ако БНБ се опита да намали вноса, като намали потребителското кредитиране, тя ще намали инвестициите. Това е нещо много лошо. Намесата на БНБ не ми изглежда оправдана. БНБ трябваше да разпредели моралния риск между държавата и вложителите.

- Възможно ли е застраховката да стане в България, или тя трябва да се прави в чужбина?

- Това е дискусионна тема. Застраховката трябва да е вън от системата, за да е разпределен рискът. Вътре в системата се получава натрупване на риск. Другата възможност е фондът да обезщетява не 100% вложителите, а 70-80%. Сега вложителите отиват там, където има високи проценти. Рискът трябва да бъде разпределен.

- Кое е по-добре - да се намали общата сума за обезщетение, да се намали процентът на обезщетение, или да има комбинация?

- Процентът на покритие зависи от ЕС. Но ако оставим настрана директивата на ЕС, рискът може да се разпредели между държавата и гражданите. Намесата на БНБ на кредитния пазар води до много изкривявания - заради последните мерки, които БНБ прие тази година бяха разпределени много повече кредити. Тази оценка е много сложна. Според мен досега БНБ не оправдава своята намеса.

Кредитите в България, съотнесени към БВП, са по-малки в сравнение с други страни от ЕС. Сега има притеснения защо много нарастват кредитите. Това, което трябва да се пренагласи, е държавната намеса.

- Как трябва да се регулират кредитите? 20% кредитна експанзия е много и е необходимо да се ограничи?

- В България положението е уникално. След кризата от 1997 г. стартът е от много ниска база. След като отношението кредити - БВП е с пъти по-ниско от ЕС, няма проблем. Какво може да се направи? Държавата може да си изтегли своите вложения от банковата система и да ги вложи на международния пазар. Тези пари са с най-неясна форма, защото бенефициент по тях е държавата и няма заявен интерес, както при частните капитали. Възможно е това да причинява изкривяването.

Предлагам и т.нар. "говорене на централната банка". Т.е. представители на БНБ могат да обяснят на вложителите, че рискът е техен, когато избират банка, в която да влагат. Дали държавата трябва да задължи банките да имат кредитен рейтинг, или пазарът ще го наложи? Когато държавата покрива всички рискове, кредитният рейтинг не е нужен. Но при пазарна ориентация рейтингът ще е необходим на банките.

- Къде е оптимумът да се задържат приходите на приемливо ниво? Какво ще стане, ако преките данъци се намалят на нула. Остава ДДС, акцизи, които нарастват заради ЕС?

- Ако един предприемач изкарва за месец 1000 лв., плаща 60% данъци на държавата - преки и косвени. Това е дестимулиращо. При много по-ниски данъци и преразпределение, хората ще имат стимул да работят повече и приходите в бюджета могат да нараснат. Необходимо е намаляване на данъчната тежест. Ако това се извърши веднага, ефектът ще дойде след няколко години. Сегашните темпове на растеж са недостатъчни.

Разумното преразпределение е между 30 и 35%. Намаляването на преразпределението за 4 години ще доведе до промяна на качеството на живот.



Щракнете тук, за да чуете пълният текст на разговора
 
Красимир Петров
13
1755
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
27 Септември 2005 00:10
"В сивата икономика, както аз я разбирам, няма нищо лошо... ?" намекна Красимир Петров.

"Сивата икономика не е нещо лошо. " Потвърди Мартин Димитров.

СДС-ари...
27 Септември 2005 03:20
*****

Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 27/9/2005 г/ 10:04:55

27 Септември 2005 07:52
Хвани единия, удари другия... Толкова икономически глупости, събрани на едно място, направо не е за вярване, ама явно вестниците са закъсали за материали, та вече си наемат и такива "експерти" като тоя ухиления, да се упражняват в мислене по страниците им. Веднъж се опитах да му обясня колко не разбира икономиката, но се оказа, че не само не разбира от нея, ами и от дума не разбира. Карай да върви, дума дупка не прави, нали? Пък и бързам за работа, а и вече взе да не ми пука кой колко е загубен.
27 Септември 2005 08:17
Ал Капоне е лежал в затвора за неплащане на данъци, а в България явно такова поведение се приеме не само за незаслужаващо порицание, но и като нещо положително. Ами защо направо не направят един закон че данъци ще плаща само този, който иска. Сега какво става този който плаща е балък, а този който краде от всички, като не си плаща данъците е за хвалене.
27 Септември 2005 10:47
Наистина отдавна не се бяха събирали толкова икономически глупости на едно място. Депутатството обаче си казва думата.
В Естония която ни се дава за пример, "плоският" данък е със ставка 24% (двадесет и четири процента), корпоративният данък е със същата ставка. Миличките депутати могат поне елементарни неща да проверяват преди да плямпат глупости. Въвеждането на естонските ставки означава почти удвояване на данък общ доход и корпоративния данък в България.
Да не говорим, че дори и за депутат може да не е тайна, че Естония не е декапитализирана икономика, започва като независима държава без никакъв външен дълг, ползва специални цени на енергоносителите като бивш член на СССР. В началото на 90-те Естония е част от СССР (почти до началото на 1993), но все пак депутатът се прави на икономист а не на историк. Съвсем по депутатски се отбелязва оценката на размера на сивата икономика, но преразпределението се смята само върху светлата част. Сорос можеше да си наеме по-кадърни хора в България.
27 Септември 2005 12:28
Just another теоретик - инвеститори. Даже докато тука си говорим , вчера в Пловдив само за час инвестирали към 2 милиона (по Стандарт )
В Естония пък данъците са следните: 24% flat rate income tax , само реинвестираната печалба не се облага , 18% ДДС , пенсионна + здравна осигуровка 33%, застраховка безработица 1, 5%
След въвеждане на челния естонски опит у нас се очаква масирано засилване на инвестициите, като догодина само за час в Пловдив ще достигнат 5 милиона.
Дефицитът е признак че икономиката върви добре. Рекордни печалби от митниците!
27 Септември 2005 12:44
Eбаси е тоя!


Ми да кажат как добре мина и първоначалното натрупване на капитал
27 Септември 2005 12:46
"Мартин Димитров е завършил магистратура по международни икономически отношения. Работил е по международни проекти в Института за пазарна икономика в партньорство с Европейския съюз, МВФ, Американската агенция за международно развитие."
Баси великия спец сте намерили да се плюнчи на страниците на газетата!
Страшно Офчепетление ни напраихте за пореден път с още един велик специалист- завършил магистратура и работил по международни проекти.
Баси тъпата държава-щом такива ги избират в парламента оправяне няма
27 Септември 2005 13:51
*****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума




Редактирано от - bot на 27/9/2005 г/ 16:20:32

27 Септември 2005 15:49
Ей, най-накрая умни глави сред тиквите.
Говоря за двамата от матрялчето.
Не за тиквите от форума.
27 Септември 2005 21:20
рубриката е убава, ама защо не е у послето?
27 Септември 2005 23:03
Да бе умни тикви и не са от форума
А откъде са..
От измисления институт за измислената "светла" икономика.
Няма такава а и те не са
Все същите сиви сивички мишки - дребни паразити върху голямото нещастие на бедната страна
27 Септември 2005 23:59
От сите дотука, само на Kaily и вервам...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД