Отивам снощи при комшията, притиснал до гърдите си два корнишона, и какво да видя - на масата в кухнята от дясната му страна седи младо момче, пъпчиво едно такова, с костюм. Поздравих културно и докато комшията не наля от препеченицата, дума не обелих. Чукнахме се - с комшията сърдечно, с младока преценяващо, пък отпихме.

- Кой е младежът? - попитах, щом подходящият момент настъпи. - Да не е на жена ти на втория братовчед на леля му на сестра й братовият син, за когото толкова си ми говорил?

- Не - поклати глава комшията, - стажант е.

Учудих се, но реших засега да не издавам това.

- Аха - казах. - Къде стажува?

- Тук.

- В смисъл?

Комшията замези, пък извади изрезка от вестник.

- То си пише, ама кой да чете!

- Аз в казармата съм чел, заповядваха ни, но сега е друго време. Кажи за стажанта!

- Фирмите трябва да отворят 150 000 места за стажанти във връзка с професионалното образование по дуалната система - каза той и аз се престорих, че съм го разбрал, за да не се излагам пред младока. Комшията продължи: - Добре, обаче по стар български обичай фирмите не са готови и всичко се струпва пак на наш гръб! Младежите ще стажуват по семейства, докато се намерят места във фирмите.

Позагрях за какво ми говори и за да изравня мисловната и телесната температура, ударих един гълток. В това време комшията каза на стажанта:

- Видя ли как човекът, като отпи, и веднага замези! Така се пие! Вие само знаете каквото ви показват по филмите! В живота не е така!

Момчето внимателно слушаше, даже извади тетрадка и захвана да записва нещо в нея.

- Много е старателен! - погледна ме комшията. - Злато момче ми се падна! Само ще трябва да го облечем прилично - той пак подхвана стажанта: - Долнище на анцуг имаш ли? Раздърпана тениска?

Момчето си записа, каза:

- Анцуг ще си купя. Тениска имам, но не е раздърпана.

- Нищо, донеси я, тук ще ти я раздърпаме.

Момчето пак си записа. Попитах:

- Комши, като как ще се проведе този стаж по-точно?

Комшията доля по чашите, пък отговори:

- Ще живее денонощно с нас да види как се живее семеен живот. Каквото за нас, това и за него!

- И нощем ли бе, комши? - попитах невинно.

Той се умисли:

- Да, тук нещата не са много изкусурени. Да беше стажантка, няма проблем, обаче то мъжко ми се падна... - комшията въздъхна.

Стажантът напрегнато го гледаше с отворена уста. Комшията се усмихна и го потупа по гърба:

- Ще спиш на походно легло в кухнята, пък ще се спогодим някак!

- Добре, шефе! - хрисимо каза момчето и отпи от ракията, ама някак неуверено отпи.

Комшията веднага забеляза това:

- Ще пиеш уверено, мъж си, българин си!

- Ще се научи! - намесих се. - Оправно момче ми изглежда!

- Как няма да се научи, щом е тука! Всичко ще ти обясня - кога се слага зеле, как се вари ракия от мухлясали мармалади, какво се прави с водомера, та да мери точно, всичко!

- Може ли и за електромера да ми обясниш, шефе? - плахо попита младото.

- Не припирай, младо-зелено! Много хляб, вода трябва да изядеш, докато стигнеш до електромера! - поучи го благо комшията. Сетне ми прошепна: - Ще стане човек от него, усещам го!

И ми даде знак да си трая, в смисъл да не се възгордее младокът. Намигнах му, че може да разчита на мен. Как да не му помогна, за млад човек става дума! Светът е пълен с банкери, програмисти, инженери и дизайнери, обаче кой, ако не ние, ще научи младите как да бъдат българи!