- Г-н Личев, как ще коментирате действията на институциите при трагедията в "Аспарухово" на 19 юни?

- На 15 юни беше изпратено първото предупреждение от Министерството на околната среда и водите. След това на 16 и 17 юни публикувахме информация на сайта на министерството. Всички компетентни институции бяха предупредени. Последното предупреждение на 18 юни беше, че в Североизточна България ще има силни дъждове и наводнения. Важното е обаче какво се случва, когато ги предупредим? Отделните институции действат по различен начин. Кметът трябва да свика щаб и да действа по плана, утвърден при бедствия. Възникна и друг проблем - летище Варна и Агенцията за борбата с градушките прогнозират тези облаци и си обменят информацията. Защо не я изпратиха или, ако са я изпратили, защо не се реагира?

- Можеше ли да се предотврати бедствието?

- За кв. "Аспарухово" причините са много различни - ако отворите "Гугъл", ще видите къде има боклуци, катуни, как са секли дървета, правени са насипи, които са създали условия, като завали, всичко да тръгне надолу.

- Като споменахте Агенцията за борба с градушките, тя беше основно действащо лице и при другото бедствие от последните седмици - градушката в София. Можеше ли тя да се прогнозира?

- В 15:34 часа на сайта на Агенцията за борба с градушките е регистриран облакът в посока към София. Според много хора, ако беше сигнализирано, щеше да се вдигне паника. Ако имаше установен сигнал, че се очаква градушка, хората щяха да си затворят прозорците, да си приберат колите и можеше да се намалят щетите. От 2005 г. МОСВ е предупреждавало всички институции за очаквани обилни валежи и за изпускане на язовири. Но винаги има причини за липсата на синхрон и разминавания. На практика целите на предупреждението не се реализират.

- Тоест основният проблем при бедствия е с оповестяването?

- Имаме система за ранно оповестяване на бедствия в най-общия аспект, а не например да се знае, че ако пуснем сирените през три секунди, това означава градушка. Такава система никой не е утвърдил.

- Какво би следвало да се направи?

- Първо, трябва бързо да се направи оценка на критичните райони, както и аналогичните като тези в квартал "Аспарухово", да се разрушат всички незаконни постройки. На второ място е създаването на национален център. В момента няма система, която да разполага с актуални данни и да може онлайн да се види какво е състоянието на язовирите, реките, валежите, да ги свърже и да предупреди институциите. Очаква се да бъде обявена поръчка за проект на Национален център на управление на водите, който ще бъде уникален както на национално, така и на световно ниво.

- Какво ще промени центърът при реакцията при бедствия?

- Ще спомогне да се избегнат субективните фактори и липсата на синхрон. Сега аз подготвям бюлетин и имам правомощия да мобилизирам оперативното звено на МОСВ, но това го правя субективно, и то по данни от вчера. Не на последно място, голям проблем е колективната безотговорност, ненамирането на нито един виновник, защото мога като експерт да твърдя, че наводненията в Софийското поле, Пловдив, Цар Калоян, Бисер, "Аспарухово" не са плод само на природна стихия. Тя спомогна да станат, но не е причината. Разликата е голяма.

- За повечето наводнения в последните години, които и вие споменахте, основна причина е лошото стопанисване на язовирите. Какво е тяхното състояние?

- В момента контролът върху язовирите се осъществява след заповед на областните управители и министъра на вътрешните работи. Пролет и есен комисии отиват да проверят язовирите, които са потенциално опасни. Но те са различни от тези, които са в предаварийно състояние. Например най-потенциално опасният язовир е "Искър", но не заради техническото му състояние, защото то е добро, а защото под него живеят 2 млн. души. Проблемите с контрола са няколко. Първо, не се прави техническа проверка на всички язовири, които са около 2400. Сега няма законова регламентация да бъде наложена санкция. Преди разрешителните на язовирите се издаваха от басейновите дирекции, но през 2012 г. законът беше променен и компетентност да издават разрешително на тези язовири получиха кметовете. Къде се появи големият проблем? Когато басейновите дирекции издаваха разрешителни, знаеха какви са параметрите и можеха да контролират състоянието на водоемите, а сега могат да контролират само язовирите, за които има издадени разрешителни от кметовете. Досега са издадени не повече от 20 разрешителни от общо 2400 язовира. Така сега басейновите дирекции могат да контролират само тези 20 язовира. Парадоксално е, че 99.99% от язовирите са публична общинска собственост и кметът сам ги управлява и се самоконтролира. Затова идеята е да има единен орган за контрол и това да е ДНСК.

- Проверки на министерството установиха 78 язовира в предаварийно състояние. Какво ще се прави с тях?

- Те бяха обект на комисия, назначена от министър-председателя, която подготви и промените в закона. Тя предложи за всеки язовир да се отпуснат по 30 хил. лв., за да се направи проучване - дали може да се възстанови, или трябва да се изведе от действие. Парите ще се търсят от европейските фондове. В момента няма опасност за тези язовири - те или са изпразнени, или се контролират.

- На фона на всички тези проблеми какво е състоянието на водния сектор у нас като цяло?

- Водният сектор у нас не е реформиран и доказателство за това е партньорското споразумение за следващия програмен период, в което е поставено като условие да се извърши реформа на водния сектор.

- Какво се случва с нея?

- Ако до края на 2015 г. не въведем принципа "замърсителят плаща" и при сметките за вода - тоест до един нормален лимит от 120 л на жител да е по-евтино и над 120 л да стане по-скъпо, ЕК няма да отпусне средства. В момента има възложена задача на външен изпълнител, който прави икономически анализ за ефективно ползване на водата, възстановяване на разходите и въвеждане на този принцип. Не мога да прогнозирам дали ще се случи.

- Друг проблем са населените места на воден режим, от който страдат хиляди български домакинства.

- В стратегията за водния сектор за намаляване на населените места с воден режим са предвидени 400 млн. лв., но те не са осигурени, а са индикативни. Това са населени места, които не са над 10 хил. души. На 10 юли ЕК ни постави изискване парите от оперативната програма да се харчат само в населени места с над 10 хил. жители. Приоритетно трябва да се реши проблемът с населените места на постоянен или временен воден режим, защото средно между 200 и 400 хил. души страдат от този проблем, който се повтаря всяка година.