Станах сутринта, както винаги, в смесено настроение.

Тръгнах да се обаждам по телефона, отказах се, после пак звъннах, обаче не се разбрахме с кореспондента.

Повъртях се из къщи, подхващах едно, после друго, накрая зарязах всичко.

Тръгнах към работа, обаче се спрях в колебание - да нахраня ли прасетата или да не ги храня, щото и комшиите им дават. В двора на кооперацията имаме кочина и там гледаме две прасета, като вече никой не знае чии са всъщност. Имаше един мустакат свинар, който полагаше по-специални грижи за тях, ама като цяло всички си ги обичаме и цялата кооперация ги храни. Тоя мустакатият напоследък изчезна, казаха, че го видели да се крие между топките на Моцарт. Почудих се, пък взех една кофа помия с трюфели - нека си топнат зурлите хайванчетата, и те душа носят. Напоследък, за да храносмилат по-добре, им пускам Моцарт.

- Моцарт е велик композитор - каза Свинята Майка. - Така казаха във филма "Сибирския бръснар" на Никита Бесогон.

- Моцарт е най-големият! - потвърди с(в)инчето. - Огромен, обемен, кор-пу-лен-тен! - леко насече последната дума интелектуалчето. Свинята е едно от най-интелигентните животни на планетата.

Нахраних ги, пък тръгнах към работа. И ето ти пак колебание - с кое колело да отида? Имам едно градско и едно планинско. Взех първо градското, стигнах донякъде, обаче се върнах да взема планинското, че по пътя много дупки. По едно време излязох на хубава естакада с нов асфалт, пък ми се прииска да си купя една готина шосейка. Захвърлих стария таралясник и влязох в един магазин за колелета. Харесах си едно за 5 000 лв.

По една щастлива случайност пари имам доста, щото тия дни си актуализирах бюджета. Това стана по доста странен начин.

Мустакатият беше влязъл в кочината с дълъг цигански нож и разправяше на прасетата:

- Няма кой да ви чака вас до Коледа...

Прасетата пък взеха да му ръфат прасците и ахилесовите сухожилия. Мустакатият изрева като ранена в петата пантера и хукна към топките на Моцарт, нарамил голям чувал.

Аз пък се случих по това време в двора и му викнах да го стресна:

- Къде бе, Торбалане?!

Той хвърли няколко пачки в несвяст и продължи с още по-голям устрем към гениалните топки. Та така си актуализирах бюджета, обаче сега всички комшии викат, че съм бил хранел прасетата с користна цел. А техните пък истории колко са оплетени - като свински черва! Както и да е. Пари имам, колело си избрах, обаче седнах по средата на магазина в колебание какъв цвят да е рамката. В женските списания пише, като се чудим между червената и бялата рокля - да вземем и двете! Ама аз да не съм жена някаква! Аз съм спортист, интелектуалец и джентълмен и трябва да направя осъзнат избор!

Направих своя избор. Аз съм го направил отдавна - решил съм да служа на българския народ и на кочината в двора; това значи да не залитам по материални придобивки, а да се усъвършенствам нравствено. Ще си купя сега колело за 5000 лв, дето отговаря на стила ми, после ща ме одумва целият блок барабар с прасетата, а сигурно и оня между топките ще се обади с циничен коментар за морала ми.

Тъй че загърбих тая работа и пак си подкарах старото колело.

Отивам на работа, там някакви шматки ми разправят:

- Защо всички трябва да се превръщаме в заложници на твоето его и променливите ти настроения? Ще актуализираме ли сега бюджета или няма да го актуализираме, последно?!...

Аз чак се учудих, но отговорих:

- Щом така ще ми говорите, няма да подкрепя актуализацията. Бях решил да я подкрепя, обаче вие се гаврите с егото и достойнството ми. Всички сте мои заложници, всички ще ме гледате в устата и ще треперите - с коя част на тялото съм станал сутринта, какво може да ми щукне и как ще го актуализирам в рамките на дългия работен ден. Сутрин ще залитам у лево, на обед - вдесно, вечерта - право в центъра на просветата! Което не е разрешено на вола, е разрешено на Моцарт! Това е, скъпи жертви. Ако разпознавате в поведението ми някой друг, има една причина за това: много приличам на Моцарт!