:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,563,060
Активни 63
Страници 7,348
За един ден 1,302,066

Съвременен Китай показва "Волността в изкуството"

Маслената живопис сравнително късно е навлязла в голямата страна
Репродукция: СБХ
Чан Цин, "Портрет на момиче".
42 творби на 11 художници представят съвременната китайска живопис в изложбата "Волността в изкуството", която до 8 август ще остане в залата на СБХ на ул. "Шипка" 6. Авторите са преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в град Ханджоу, провинция Джъдзян, а реализацията на експозицията бележи първия етап от съвместен проект на учебното заведение със Съюза на българските художници.

През 1928 година китайският пионер в изкуството Лин Фенмиан, след като се завръща от Франция, основава в подножието на планината Гушан първата академия в Китай - Националната художествена академия (сега Китайска академия по изкуствата) и заедно с други художници, завърнали се от обучение в Европа, през 1930 г. полага основите на нова ера в развитието на модерното изкуство в Китай. Понастоящем повече от 10 000 студенти и преподаватели от различни нива учат и работят там. Авторите, чиито работи са избрани да участват във "Волността в изкуството", са активно работещи на съвременната художествена сцена в Китай. Техните произведения представят приложенията на маслената техника във всички жанрове - портрет, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция. Въвеждането на маслените бои в Китай не означава само директно пренасяне на европейската култура в Изтока, но и обновяване на виждането за реалистична живопис. То започва от работите на поколението след 1950 г. като Ху Джън`ю, Лу Ци, Уан Ютиен и Жън Джъджун. Те са учили живопис от майсторите на френския модернизъм и творбите им се преориентират постепенно от меките щрихи на импресионизма към класическата математическа пропорция на фигурите и обектите. Поколението художници, родени след 1960 г., пък придава на картините скрит смисъл със силно усещане за реалност. Художници като Чан Цин и Цуeй Сяодун съзнателно избягват изобразяването на грандиозни социални теми и вместо това се съсредоточават върху разкриването на тривиалността на личния живот. Ан Бин, например, портретува хора от етническите малцинства, майсторски смесвайки дарбата си на скулптор с техниката на акварела. Уън Дансиен е формирал виждането си за маслената живопис след абсорбиране на елементи от фолклора и културата Си'ан. Чан Цин изобразява хора от ниската класа, живеещи в градовете, а Цуeй Сяодун рисува собственото си ежедневие. Според куратора на изложбата Асадур Маркаров "фактът, че картини, притежаващи европейски културен ген като зрителна функция, могат да се вкоренят и дават плодове в Китай, е типичен пример за културната глобализация".
Репродукция: СБХ
Уън Дансиен, "Пастири".
660
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД