Опротивя ми нещо този живот, та се зачудих телевизора ли да пусна, или още по-крайни мерки да предприема, когато на вратата се позвъни. Отворих - военен, американски, със съответната униформа.

- Добър вечер - поздрави ме той понашему със съответния акцент.

Замълчах си дипломатично. Американецът посочи с пръст през прага:

- Може ли?

Прецених, че е по-добре той да влезе вкъщи, отколкото някоя крилата американска ракета с изкуствен интелект, дето знаеш ли я колко точно й е умът и кой каубой я е програмирал, та го пуснах резервирано. Онзи прекрачи и веднага разбрах, че специално са го подготвяли за мисията му в България - събу се. Седнахме в кухнята, сипах по ракия от международни съображения. Чукнахме се и той каза:

- Кога сме най-зле, така да сме!

Разведка от най-висша класа! Отпихме, първоначално планирах да замезваме по дюлгерски, с чешмяна вода, но от ход рязко смених тактиката и извадих кисели краставички, от зимата останали. Захрупа и окото не му мигна, аз също си седя спокойно, чакам да си каже всичко. И военният каза:

- Ти си чувал сигурно за ХААРП?

- Може и да съм чувал - отговорих резервирано.

- Климатичното оръжие! Глобално и многопосочно! Цунами, земетресения и каменопади!

- Това не е ли, дето вие наказвате непослушните народи и държави? - уточних.

Той поклати глава по американски и каза на български:

- Не е така просто! Висша политика! Национални интереси! Глобални взаимодействия!

Зачудих се дали да не прибера краставичките, та да жули ракията с вода, но реших засега да се въздържа от санкции, само втвърдих тона:

- Ако ще ми казваш нещо съществено, казвай, ако ли не, аз да ти разкажа за баняната булка и пияния поп, че нямам време за губене в този живот!

Той за секунда взе вярното решение:

- Най-същественото е, че всичко във вашата страна е част от системата ХААРП. Пътища, улици, канализацията, деретата на реките, тротоарите, здравна система, образователна система, пенсионна система, всичко! Транспорт, съобщения, масови комуникации! ХААРП!

Зацъках любезно с език:

- Брей, много страшен този ХААРП! Няма мърдане от него!

- Няма! - отсече американецът.

Реших да не споря, друго се сетих:

- Добре, а хората в България?

- Хората в България обслужват системата ХААРП. Потрябва на системата да е разбит някой път, най-близкият българин се мята на булдозер и разбива пътя. Потрябва на системата чиновник, който да си бърка в носа, наместо да върши работа, и десет чиновници започват да си бъркат в носа, наместо да си вършат работата. Конкуренция!

- Добре де, защо правят всичко това нашенци? Нали ние страдаме от ХААРП?!

Гостът ми сви пагонести рамене:

- Какво да се прави, служба! Изпълнявате заповеди, жертвате се в името на голямата цел! - той стана и отдаде чест. - В Америка немеем пред подобна отдаденост на голямата цел!

Зададох логичния въпрос:

- Каква е тази голяма цел?

Той се поколеба, отпи голяма глътка, най-сетне проговори:

- Експеримент. Колко време голяма група хора могат да живеят скотски.

- И какво, резултати има ли?

- Усилията продължават! Но вие няма да се откажете насред експеримента, нали?

Чукнахме се. Няма да се излагаме пред чужденците, я! Така му и казах:

- Да сме се отказвали някога?

И тук нещо в него се пропука или беше отсъствал от тази лекция в академията в Ленгли, или макар и американец също беше човек. Погледна ме с големи задокеански очи и прошепна:

- Не се отказвайте... Ама намалете малко темпото! То бива усърдие, бива, обаче вашето... Сърцата ни се късат, като ви гледаме как живеете!

Наложи се да му сипя още ракия.