Защо трябва да се открива топлата вода, след като това вече е направено на Запад - това е най-честият коментар, когато трябва да се справяме с някой непознат за нас проблем. Вероятно разсъждавайки по този начин, експертите в Държавната агенция за бежанците взеха модела на някои западни държави за интеграция на нелегалните имигранти и написаха стратегия до 2020 г. Според документа всички общини трябва да поемат отговорност за бежанците. Те ще декларират сами колко души могат да приемат. Ако няма желаещи, разпределянето ще става служебно от Националния съвет за миграция и интеграция, който ще се създаде към социалното министерство.

За да се включат в програмата за интеграция, бежанците ще трябва да заявят това доброволно, след като получат статут. Те ще подписват договор с държавата и ще получат



индивидуален интеграционен план



Чужденците ще учат задължително 6 месеца български език и ще минават часове по социална ориентация. Децата ще се записват в училище. След края на курса чуждите граждани ще бъдат насочвани към професионална ориентация, квалификация, преквалификация. През цялото време ще имат право на здравни и социални услуги. Планът за тази година предвижда 2000 нелегални имигранти да бъдат разселени из цялата страна.

Моделът на стратегията е копиран от холандската система за интеграция на бежанците. Защо и кой е решил да я копира точно нея, след като България не е Холандия, не е ясно. Затова въпросът е ще проработи ли този модел на българска почва и готова ли е държавата да го прилага така, както е записано на хартия. Защото дори в Холандия, която има доста солиден опит с нелегалните имигранти, този модел има сериозни проблеми.

Според неправителствената организация Humanity in Action общият подход към бежанците в Страната на лалетата не помага за тяхната интеграция. Не е достатъчно да вземеш 10 семейства и просто да ги изпратиш в някоя община. Илас Алти пристига в Холандия от Турция през 1999 г. и две години по-късно получава убежище. Сега живее и работи в Амстердам. По думите му "лицата, търсещи убежище, не се чувстват като група, въпреки че те се идентифицират с бежанци от една и съща среда". Като цяло има много недоверие, защото те са подозрителни, че други лица, търсещи убежище, ще навредят на процеса за предоставяне на убежище по някакъв начин. Следователно има много тайнственост, хората не се опознават един друг много добре. "По този начин в резултат на индивидуални и културни различия



степента на интеграция ще варира



за всеки бежанец, от което произлиза трудността да се разработи координирана програма.

Интеграцията работи трудно и по други причини: безработица, дискриминация, липса на жилища и неадекватна социална система. Тук все още говорим за Холандия, а не за България. В Страната на лалетата безработицата е едва 7.2%, а БВП за 2012 г. е 772.2 милиарда щатски долара. За сравнение: официалната безработица у нас към април е 12.8%. Неофициалната - няколко процента повече. А БВП за същата година е 51.03 милиарда щатски долара.

Когато става дума за дискриминация, различията са още по-осезаеми. С този проблем се сблъскват в Холандия, но той е на съвсем различно ниво. Местните работодатели се колебаят да наемат имигранти, които не знаят езика и не са работели дълго време. Според неправителствената организация, ако го направят, то те не съжаляват, защото получават един добър работник. Дискриминацията идва обаче от останалите местни работници, които се чувстват застрашени от бежанците.

И пак да припомним, че тук става дума за страна с ниска безработица. Докато в България подобно нещо да се случи е малко вероятно поради липсата на работни места, общините не знаят как да ги създадат, държавата също не знае как да им помогне или не иска, имигрантите не знаят език, повечето са ниско квалифицирани



и местните не са от най-дружелюбните



Едва ли някой е забравил горчивия вкус, който оставиха действията на жителите на Розово срещу сирийските семейства, които бяха си наели къща, за да живеят там.

Не на последно място е и социалната система. Холандия е сред осемте европейски държави с най-добре изградена социална система. Тя осигурява закрила при болест, майчинство, инвалидност, старост, безработица, а също така и семейни добавки за деца. Въпреки това страната има проблеми с интеграцията поради психическите проблеми, които имат бежанците. Данните показват, че близо 45% от тях имат такива проблеми. Те се дължат на преживяното в страната, от която са избягали, чакането в лагери, загуба на близки и на самоуважение.

Затова централизираният подход на интеграция, който и Холандия, и България са предприели, не работи в този случай. Ръководството на българската агенция за бежанците вече получи първите индикации за подобен проблем, но подходи с надменност към него. Това стана около първия опит да се изведат 50 мъже с бежански и хуманитарен статут от лагера във Военна рампа в Харманли. Тогава в ДАБ получиха писмо, в което един от бежанците посочва, че стресът от повторното им затваряне в Харманли ще тласне много от тях да извършат "непресметнати действия", които биха се отразили на отношенията им с околните и жителите на града. "Някои ще извършат опити за самоубийство, други ще крадат от оскъдното имущество на българите. Трети ще попадат често в местната болница, а четвърти ще се затворят в себе си с техните психически разстройства", се посочва в позицията на бежанците, разпространена от ДАБ. Но едва ли надменният подход към подобен сигнал е най-правилното решение. Защото неглижирането му вероятно ще доведе до още подобни случаи като този с алжиреца Салахедин бин Аладин, който наръга двама души в центъра на София.

И въпреки че вече по всичко личи, че новата стратегия ще претърпи пълно фиаско, България вероятно ще се сблъска и с друг проблем - новия Национален съвет за миграция и интеграция, който ще се създаде към социалното министерство. Създаването на структурата още се бави, не е ясно какви специалисти ще влязат в нея и дали няма да се превърне в аналог на сегашната Държавна агенция за бежанците. Защото последната се превърна в дубликат на дирекция "Миграция" към МВР. Не е ясно и какво ще е отношението на сдружението на общините, въпреки че те ще бъдат финансирани, за да приемат бежанци и да им осигурят жилища. Какво обаче ще стане, след като изтече едната година, в която държавата се грижи за нелегалните имигранти? Тогава те ще могат да се преместят, където поискат в страната, ще могат да се регистрират като безработни и да получават социално подпомагане по реда, предвиден за българските граждани. Естествено е те да изберат тези общини, където има работа, и да напуснат досегашните си жилища независимо от вложените от държавата и Европейския съюз средства. По този въпрос стратегията мълчи. Ако трябва да бъдем честни, от документа никак не става ясно как ще се интегрират 10 000 нелегални имигранти.