По няколко кандидати за всеки министерски пост е подсигурил президентът Росен Плевнелиев за бъдещия служебен кабинет.Титулярите ще станат ясни чак на 6 август, когато с указ Плевнелиев ще разпусне парламента и ще назначи служебното правителство. От вчера на "Дондуков" 2 текат срещи на четири очи с харесаните за министри. Да излиза от сградата на президентството бе забелязан подуправителят на БНБ Калин Христов, спряган за бъдещ финансов министър или премиер. Прекият му конкурент за поста министър-председател проф. Георги Близнашки също потвърди, че е поканен на разговор от Плевнелиев. Професорът си заработи славата на активен борец срещу кабинета "Орешарски" с редовно участие в миналогодишните протести, а после оглави и Инициативния комитет, който събра над 500 хил. подписа в подкрепа на президентското искане за референдум по изборното законодателство. Много е вероятно тъкмо той да оглави служебното правителство, тъй като Христов ще трябва да се захване с тежката задача да стабилизира държавните финанси.

Служебното правителство ще трябва да гарантира честни избори, да стабилизира финансовата обстановка, както и да подпише рамковото споразумение с ЕК за следващия 7-годишен период. Грижа на кабинета ще бъде и деблокирането на спрените средства по европейски фондове и тяхното реално усвояване. С оглед на тези задачи се очаква Плевнелиев да предприеме и някои структурни промени. Най-вероятно ще бъде върнат постът министър на еврофондовете, за който се спряга Илияна Цанова. Тя управляваше средствата от Брюксел и бе вицепремиер в първия служебен кабинет на Плевнелиев. Като резервен вариант за поста се обсъжда и икономическият секретар на държавния глава Елица Николова.

Почти е сигурно вече, че ще има и министър без портфейл като гарант за честността на изборите на 5 октомври. Целта е да се избегне повторение на скандала "Костинброд" от миналите парламентарни избори, отговорността за който падна върху тогавашния служебен кабинет на Плевнелиев.

Обсъжда се сливането на регионалното министерство с това на инвестиционното проектиране. И този път се очаква президентът да се довери на бившата си заместничка от регионалното министерство и настоящ шеф на кабинета му Екатерина Захариева за поста вицепремиер, който тя заемаше и в предходния служебен кабинет. Захариева ще поеме и министерството на регионалната политика.

За служебен вътрешен министър се спрягат две имена - на бившия син депутат Йордан Бакалов, който вчера потвърди, че е приел поканата на президента, и на бившия зам. вътрешен министър в правителството на ГЕРБ Димитър Георгиев.

Фаворит за здравен министър е бившият началник на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. Депутатът от ГЕРБ Пламен Манушев вероятно ще поеме военното ведомство. Преди да стане депутат, той бе зам.-началник на отбраната. Най-обсъжданото име за външен министър е това на посланика ни във Великобритания Константин Димитров.

Двама са кандидатите и за поста социален министър - съветничката на президента по социалните политики Деяна Костадинова и шефът на НОИ Йордан Христосков. Мегаминистерството на икономиката и енергетиката най-вероятно ще бъде поверено на икономическия съветник на Плевнелиев - Евгени Ангелов. Той бе и един от малкото хора от екипа на Плевнелиев, които присъстваха преди дни при срещата на държавния глава с шефа на "Уестингхаус". За транспортен министър се завъртяха имената на зам.-министъра от кабинета на ГЕРБ Кристиан Кръстев и предшественика му Камен Кичев. Образователният ресор ще бъде поверен на Румяна Коларова.

Състезателката по шорттрек Евгения Раданова може да се окаже една от изненадите в служебния кабинет. Усилено се говори, че тя е поканена за спортен министър, редом с плувеца Петър Стойчев, който го заемаше в предходното правителство на Плевнелиев. Културата вероятно ще бъде дадена на режисьора Явор Гърдев.