Вероятно вече имаме нов "най-нечетен бестселър на всички времена". Данните от устройствата "Киндъл" на "Амазон" предполагат, че тази чест е отредена на "Капиталът в 21 век" на Тома Пикети, която достигна първо място в списъка с бестселърите тази година. Джордан Елънбърг, професор по математика в Уисконсинския университет написа в "Уолстрийт джърнъл", че книгата на Пикети явно надминава съперниците си по губене на читатели - всички пет от най-подчертаваните пасажи в "Киндъл" са в първите 26 страници на 685-страничния том. Трескавото купуване на книгата на Пикети предполага, че американците може би са искали да разберат неравенството. Бързането да я изоставят вероятно значи, че, ами... всички сме хора. Така че ще задоволя тази жажда със своя базов "Гид към неравенството за всеки". Ето пет точки от него:



1.Икономическото неравенство се е влошило значително в САЩ и някои други държави. Най-богатият 1% от населението в САЩ сега притежава повече богатство от долните 90%. Според изчисленията на "Оксфам" най-богатите 85 души в света имат точно толкова имущество, колкото по-бедната половина от човечеството. Тази ситуация би могла да се толерира, ако приливът на богатство повдигаше всички лодки в морето. Но той повдига предимно яхтите. През 2010 г. 93% от допълнителните приходи, създадени в Америка, са отивали при най-богатия 1%.



2. Неравенството в Америка е дестабилизиращо. То е жизненоважно за създаването на стимули, но явно сме достигнали момента, в който неравенството в действителност се превръща в пречка за икономическия растеж. Със сигурност, нацията е израствала по-бързо в периодите, в които сме били по-равни, включително в златните години след Втората световна война, когато растежът е бил силен, а неравенството практически е изчезнало. По подобен начин, мащабно изследване на Международния валутен фонд през април откри, че по-равните общества се радват на по-бърз икономически растеж.

Дори Лойд Бланкфейн, главният изпълнителен директор на "Голдман сакс", предупреждава, че "прекалено много отиде в ръцете на прекалено малко" и че неравенството в Америка сега е "много дестабилизиращо". То поражда проблеми, като създава пропасти в обществото, оставяйки тези на дъното да се чувстват маргинализирани или лишени от права. Това е класически проблем в "банановите републики" в Латинска Америка, а сега САЩ имат коефициент на Джини (стандартна мярка за неравенство), който ги доближава до някои традиционно бедни и дисфункционални латиноамерикански държави.



3. Неравенството отразява не само невидимата ръка на пазара, но и манипулациите на пазарите. Джоузеф Стиглиц, икономистът с Нобелова награда, написа страхотна книга преди две години, "Цената на неравенството". Тя е по-къса и по-лесна за четене от книгата на Пикети. В нея той отбелязва: "Голяма част от неравенството на Америка е резултат от изкривяванията на пазара, чиято цел не е създаването на ново богатство, а взимането му от другите." Например, финансистите са богати донякъде, защото са много образовани и трудолюбиви, но и също защото успешно лобират за продължаващата дупка в данъците по лихвите, която позволява заплатите им да се облагат с много по-ниски ставки от обичайните.

По подобен начин, ако работите в областта на фармацевтиката, един от начините да печелите е като създавате нови продукти. Друг пък е да лобирате пред Конгреса да забрани на програмата "Медикеър" да се пазари за цената на лекарствата. Този пазарлък струва около 50 млрд. долара годишно, които фармацевтичните компании получават като подарък.



4. Неравенството не е задължително да бъде от полза за богатите толкова, колкото си мислим. В някакъв момент допълнителните приходи не отиват за засищане на желания, а за опити за купуване на статус, за "позиционни стоки" - като най-новата кола на улицата. Проблемът е, че може да има само една най-нова кола на улицата. Така че адвокатът, който купува "Порше", е победен от изпълнителния директор, който купува "Ферари", който от своя страна е надвит от мениджъра на хедж фонд, който си купува "Ламборгини". Състезанието оставя тези желания неудовлетворени; все пак има само един на върха.



5. Прогресивните вероятно говорят прекалено много за "неравенство" и недостатъчно за "възможности". Някои гласоподаватели са уморени от тиради за неравенството, защото смятат, че те включват в себе си завист към богатите; има по-голям консенсус относно това, че всички трябва да са на една и съща стартова линия. За нещастие равните възможности сега са мираж.

Знаем за някои от възможностите - включително стимулите за работа и по-добрите училища, които могат да намалят тази пропаст на възможностите. Но САЩ е една от малкото напреднали страни, която харчи по-малко за образование на средното бедно дете, отколкото за средното богато дете. Американската образователна система е дефектна в ролята си на ескалатор на мобилността. Все пак все още има много, което не разбираме за неравенството. Но независимо дали четете Пикети, или не, има един основен урок, с който трябва да сте наясно: неравенството и липсата на възможности днес стават немощ и уязвимост за нацията утре - и има политически инструменти, които могат да променят нещата.



КАРЕ

"Капиталът през 21 век" - най-обсъжданата книга



Книгата "Капиталът през 21 век" на френския икономист Тома Пикети се фокусира върху имуществото и неравенството на приходите в Европа и САЩ от 18 век до днес. Публикувана на френски през 2013 г., английският й превод излезе този април. Основната теза е, когато нивото на възвръщаемите приходи е по-високо от нивото на икономическия растеж, това в дългосрочен план води до концентрация на богатството и неравното разпределение на благата причинява социална и икономическа нестабилност. Пикети предлага глобална система на прогресивни данъци, които да противодействат на това.

Самият Пикети е роден през 1971 г. Изучава математика и икономика в елитния колеж "Екол нормал сюпериор" и защитава докторантурата си на 22 години с разработка за преразпределянето на богатството. Преподава в Масачузетския технологичен институт (MIT), а през 1995 г . започва да работи като изследовател за Френския национален център за научни изследвания (CNRS). Оглавява Парижкото училище по икономика, работи като икономически съветник на Сеголен Роаял по време на президентската й кампания, а след това продължава преподавателската си дейност.

Причините за това колко е важна тази книга се промениха в месеците след публикуването й, пише Стефани Фландърс в "Гардиън". В началото тя беше важна, защото е голяма книга на голяма тема - текст за неравенството с големи амбиции, написан не от последния "мислител", а от уважаван икономист от академичните среди, с истински числа, които да докажат теорията му. Не сме виждали нещо такова от векове. Това беше фазата "Пикети като рокзвезда", когато книгата му беше "категоричен хит" и хората пишеха статии за модерния наследник на Маркс, който не само работи с числа, но и цитира Балзак, "Семейство Симпсън" и "Западното крило". Да напишеш толкова продавана книга за икономиката обикновено е добър начин да накараш другите икономисти да те намразят, пише Фландърс. Но в началото дори те хвалеха Пикети, че е хвърлил нова светлина върху неравенството - поле, в което официалните статистики са известни с това колко са слаби. Казвайте каквото искате за теорията му, коментираха колегите, но трябва да му благодарите за числата.

През май тази година "Файненшъл таймс" обвини Пикети, че данните, които използва, не подкрепят теорията му, че неравенството в края на 20 век се повишава до нива отпреди Първата световна война. Пикети публикува на сайта си отговор от 10 страници, обяснявайки данните и употребата им. Сп. "Икономист" и редица учени се изказаха в негова защита, което постави началото на сериозни онлайн спорове както в сайта на учения, така и във "Файненшъл таймс". Страните не постигнаха съгласие относно коректността на използваната информация, но размяната на текстове завърши с изявлението на изданието, че "Това е възхитителен и важен дебат."