|
Притеснението ни е, че не всеки е полиглот като обиграните европейци Барозу и Кунева.
Ако даден наблюдател няма познания по ни един от основните европейски езици, участието му в наблюденията ще се свежда до дрямка, маскирана зад проницателно сбърчване на челото, сключване и повдигане на веждите, разбиращо кимане.
А пък с кимането ще има недоразумения в кулоарите и вечерните дружески контакти... Зер в това отношение българите сме опозиция на целия свят. "Не"-то ни е като световното "да", а "да"-то ни е въртоглаво.
На какъвто и език да говорят евродепутатите, наблюдателят Димитър Стоянов от "Атака" ще чува грухтене и квичене, Стефан Софиянски ще долавя и с кожата си шумолене на банкноти, Димитър Абаджиев ще сънува тръбния зов на Командира, Станимир Илчев може би умствено ще ораторства и пак ще чува своя глас...
Пък и открай време особеностите на нашата вътрешна политика изискват европейският "жълт картон" ентусиазирано да се превежда за българска консумация като "жълта пътна карта", а укора в "изоставане" - като майчинска "загриженост".
(Апропо, в политиката ни пъплят и субекти с обширни познания по редица езици, които чудесно им служат предимно за многословно нищонеказване. Няма да посочваме най-многоезичния пример, че вече не е премиер.)
Значи по-далновидно е да се търсят универсалните езици и начини за изразяване.
И ние вече направихме първите евростъпки в тази посока!
По-универсално и насъщно от манджата няма. Вчера евродепутатите се облажиха с луканка, пастърма, суджуци и други нашенски мазни мезета. (Няма да им пробутваме прости хлебец и солчица, я, то все едно да им кажем "И лучец еж"; таквоз нещо и да има преводач, той не мож' го преведе.) Така хем почерпихме като любезни гости, хем демонстрирахме екзотичен вкус и щедър размах.
Боят също е универсално средство за изразяване - за потърпевшата челюст крошето си е кроше, както и да го наречеш. Но Властелинът на крошетата (виж "Прелета...") засега е на вълна местна власт. Като не щя да е депутат...