Дотук: В първия пленарен ден след изборите новият депутат Иванов и терминаторът на хлебарки Спиро си разменят дрехите. Простоват и агресивен, Спиро става политическа звезда, Иванов панически се опитва да докаже кой е.

***

Пръскайки тук-там парламентарния под с отрова за хлебарки, Иванов влиза в канцелария. Никой. Вдига телефон, набира номер.

- Миличко, аз съм!... Ох, остави се! Можеш ли да дойдеш веднага в парламента?... Фризьор? Ще почака!... Не, аз не мога да почакам, той ще почака!... Веднага ела тук, чуваш ли!

Иванов трясва телефона, напръсква го ядосано с отрова за хлебарки.

В стаята на парламентарната група на Българския алианс за хуманно и устремно развитие "БАХУР" са Спиро и стратегът на партията Георгиев.

- Колега Иванов, поканих ви за този разговор, защото се прокрадват някои съмнения кой сте.

- Какви съмнения?! Аз съм си аз! Депутат!

- Същото твърди и онзи мъж с гащеризона.

- Той да си гледа хлебарките и да остави на нас голямата политика!

- Звучи разумно, но... - стратегът прави пауза - Въпросът е умеем ли ние да правим голяма политика?

Спиро гледа като отровена хлебарка. Георгиев продължава:

- Голямата политика иска периодични промени. В "БАХУР" отдавна не е имало промени и това отблъсква електората. В името на голямата цел е крайно време за промени в "БАХУР". Въпросът е кой ще постъпи разумно в такава ситуация.

Обигран в безброй игри на табла, Спиро знае кой е верният ход:

- Аз лично съм за промяна! Ама не знам каква?!

- Интересите на електората ни изискват стратегията на партията да претърпи творческо обогатяване - Георгиев вижда, че Спиро е разбрал само началото на изречението. - Моментът изисква ти, Иванов, да станеш стратег на "БАХУР"!

Ако беше хлебарка, Спиро щеше да падне по гръб и да замърда с крачета. Той обаче казва:

- Ама нали вие...

- Не, ти си по-полезен за партията!

- И... какво да направя?

- Сега нищо. Ще подготвим нещата. Когато те предложа, ще ме подкрепиш, това стига.

- Ясно, господин Георгиев!

Стратегът се усмихва, става:

- Да изпием по чаша! Само ние с теб знаем за какво!

Той налива, двамата се чукат, пият.

В стаята влизат председателят на "БАХУР" Петров, лидерът на опозиционната Безкрайно справедлива партия Димов и лидерът на балансьора Рахат Юрдек.

- Пиете ли, Георгиев? - бодро констатира председателят. - А сега е време за работа!

Петров си сипва, Димов както винаги не отказва, Юрдек също. Сядат край заседателната маса, Георгиев и Спиро също.

- Иванов, ние тук сега имаме малко работа...

- Предлагам да остане, Петров - намесва се стратегът. - С неговите успешни медийни изяви ще ни е полезен.

Председателят му хвърля поглед, балансиращият също, опозицията си долива чашата.

- Да остане - казва най-сетне Петров. - И така, колеги, в началото на новия парламентарен сезон трябва да определим кой къде ще работи за народа.

- За нас две министерства и един вицепремиер - анонсира Юрдек.

- За нас също - обажда се Димов.

- Но силовите и финансите са за нас! - категоричен е Петров.

Юрдек:

- Ние взимаме еврофондовете.

Димов:

- Ама сте лакоми, оставете нещо и за нас!

- Добре, но проектите в областта на атомната енергетика и неврохирургията ще консултирам аз!

- Въпросът е кой ще стане премиер - намесва се стратегът.

Юрдек:

- Естествено, ваш човек!

- То е ясно - продължава Георгиев, - но кой? Някой, който се ползва с доверието и обичта на електората, политик с име и възможности...

Той отпива голяма глътка. Другите чакат.

***

Продължението - следващият понеделник.