Само в рамките на седмица президентът си поигра на "иди ми - дойди ми" по отношение на това дали да назначи или не член на Централната избирателна комисия (ЦИК), предложен от партията на Николай Бареков "България без цензура" (ББЦ).

Държавният глава премина разстоянието от това да "обслужи" Бареков до "попарването" на надеждите на лидера на ББЦ само за дни. В тази история не могат да бъдат подминати нито политическите послания, нито юридическите абсурди. Например обещанието на Бареков да изтегли сигналите си срещу Плевнелиев от прокуратурата, което и първокурсник в Юридическия факултет знае, че не може да се случи. Защото можеш да подадеш сигнал до държавното обвинение, но после само самата прокуратура решава какво да прави с него.

Срещу това псевдообещание Бареков получи



истинско обещание президентът да назначи предлаган от ББЦ



човек за член на ЦИК. Така публиката доби впечатление, че се прави търговия. Още повече че президентът издаде нарочен указ за публично изслушване на кандидата на "България без цензура" Катя Иванова и дори го насрочи.

Заради решението си за попълване на ЦИК държавният глава моментално влезе в задочен конфликт с шефа на комисията Ивилина Алексиева. Тя обяви, че промяна в състава на ЦИК преди вота на 5 октомври е изключена, тъй като няма нито законова разпоредба, нито процедура, по която това да се случи. По-късно един от говорителите на избирателната комисия уточни, че Алексиева е изразила лично мнение и че ЦИК не желае да се конфронтира с президента, защото било изцяло в неговите правомощия да увеличи състава на комисията.

Още на първо четене обаче указът на президента, с който той утвърди Правила за провеждане на публична процедура за изслушване на предложен член на ЦИК, постави много въпроси, особено относно юридическата прецизност. Защото на практика с него той дописа Изборния кодекс, в който никъде не е казано, че президентът има право да провежда публично изслушване. А с указа си той определи дори комисия, която да проведе изслушването и да каже дали кандидатът отговаря на условията за член на ЦИК. Сред тези условия е и изискването лицето да не е под пълно запрещение, да не е осъждано и т.н. Последното



президентът може да провери и сам за 5 минути



От правилата му не стана ясно дали държавният глава ще може да отказва да назначи предложен човек за ЦИК, ако изслушването не му хареса например. С което казусът защо изобщо прави процедура по публично изслушване, след като Изборния кодекс не му дава такова право, съвсем се заплете.

По кодекс президентът е длъжен да назначи предложено от съответната партия лице, ако отговаря на формалните изисквания. Отделно от това от правна гледна точка има сериозен проблем и с члена на ЦИК от НДСВ, който в момента не отговаря на условията на Изборния кодекс, защото политическата сила не е представена нито в българския, нито в европейския парламент. Указът за неговото назначаване е на държавния глава и на практика само той може да го освободи с друг указ. Отгоре на всичко се появиха и гласове, че президентът изобщо няма право да назначава членове на ЦИК в момента.

След този директен сблъсък със закона държавният глава обърна рязко посоката и започна да твърди точно противоположните неща. Той обяви, че



спира процедурата по изслушването



и иска правният му съвет да каже какво да се прави. И тогава същият този съвет, който го съветваше да назначи човека на ББЦ в ЦИК, защото така изисквал законът, изведнъж обяви, че не трябва да има указ за допълване на ЦИК. Членовете му изведнъж се сетиха, че "в Изборния кодекс няма нито разписани срокове, нито ред и процедура, по които да се допълва съставът на ЦИК". Освен това мнозинството в съвета се било обединило около позицията, че "в текстовете на Изборния кодекс, които имат отношение към начина на формиране на ЦИК, се съдържат противоречиви, неясни и взаимно изключващи се разпоредби". Само дни по-рано обаче с издаването на указ за публично изслушване на практика президентството твърдеше точно обратното.

Според кодекса ЦИК се състои от 18 членове, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. Членовете на ЦИК се избират от Народното събрание след проведена публична процедура. Парламентът назначава ръководството, а пък държавният глава - членовете.

Всъщност това е вторият скандал около президента, ЦИК и неговите укази. При предишния - на 20 март т.г., той сложи повече членове на ГЕРБ в комисията и вбеси БСП и ДПС, които сезираха Конституционния съд. Според вносителите при определянето на 15-те назначени с него членове на ЦИК президентът не е спазил съотношението между кандидатите на различните партии и коалиции такова, каквото е регламентирано с Изборния кодекс. После обаче се промениха политическите пластове и ДПС и ГЕРБ направиха поправка, с която беше сложен още един човек на движението. Това пък бе използвано от Конституционния съд и той прекрати делото срещу указа на президента, като не се произнесе нито дали е конституционен, нито дали е противоконституционен.

Интересно е да се отбележи, че когато



ДПС и ГЕРБ заиграха заедно и буквално прекроиха Изборния кодекс,



президентът не видя нищо лошо и изобщо не върна закона обратно за гласуване. Не му наложи вето тогава, но сега твърди, че бил лош и дори имал "противоречиви, неясни и взаимно изключващи се разпоредби". И това последното сигурно е така, след като на практика няма разписана процедура по назначение на нови членове на ЦИК, но затова пък е категорично изискването при изпълнение на съответните условия президентът да издава указ. И то без да прави преценка, стига съответното лице да не е с присъда или под запрещение.

Ситуацията около ЦИК роди юридически бисери. И ако в този случай нещата изглеждат безобидни и без кой знае какви щети, то самото обстоятелство, че властовото безвремие ражда опити за дописване на законите, е съмнително и опасно.