"Днеска той се бореше с бандерлозите. След като пусна две-три приспивни реплики за камуфлаж, дочака нужния обрат в дискусията и постна приготвения миналата седмица продукт. Беше фотомонтаж с голите братя Кличко - казват, с първоизточник от някакво гей списание. Боксьорите не бяха кой знае колко перспективни политически, но останалите вождове на укрите изобщо не вдъхновяваха."

Така пише в новата си, нетръгнала още по книжарниците книга световноизвестният писател Виктор Пелевин*. Книгата му се казва: "Любовь к трем цукербринам". Ще излезе през септември, ако ще се превежда на български, сигурно трябва да се пусне като "Любовта към тримата зукърбриновци". Щото в това хиперметафизично писание става дума за люде, оплетени в електронната паяжина до степен на високо съмнение във всякаква възможна действителност. А заглавието е производно от доста неща - между които са Марк Зукърбърг, основателят на "Фейсбук", и Сергей Брин - създателят на "Гугъл". Още има препратка към "Любовта към трите портокала" на Карло Гоци, Прокофиев и прочее.

Не съм чел цялата книга, а и да бях, не ми е задача да ви я преразказвам. Само ще вметна, че Пелевин е доста скришен и извънредно находчив тип. Толкова скришен, че не успях да го видя в стените на Литературния институт, където и той е учил известно време. Вярно, че е постъпил малко след мен, но все пак.

Днес част от мистиката покрай Пелевин, чиито романи Generаtion "П", "Чапаев и пустота" не просто са преведени навсякъде по света, а и навъртяха многомилионни тиражи, е следната. Той може би въобще не съществува, твърдят част от биографите му. Основание за такива твърдения им давал фактът, че фамозният творец упорито избягва да се показва публично. А където се покаже, най-често е с тъмни очила. Не ще да дава интервюта, не ходи по литературни срещи и масовки, не се снима с известни фигури, изобщо - изсулва се като невестулка от курник, да ме прости господ за това принизяващо сравнение.

Преди три години голям шум се вдигна, че щял да присъства лично, когато му връчват награда на едно литературно събитие. И щяло да му е първото показване пред публика. Обещал бил да дойде, та чакаха с любопитство. Не дойде обаче. Церемонията си мина без него.

Ала май го има. По снимките изглежда здрав тип; казват, че имал навик да живее в Германия, но много време прекарвал по Тибет, Китай, Индия и прочее. Вероятно във връзка със сериозните си увлечения по източната, а и не само по източната, езотерика. Освен това бил бая акуратен с парите; по тази, а и по причина бестселърството си - доста заможен човек.



"Как бе, Пелевин - истински е, аз съм го била" -



каза ми веднъж радиожурналистката Дарина А., днес труженик в БНР. Тя също е завършила Литературния институт в Москва в началото на 90-те години, пише хубави стихове. Но когато ми съобщи това, ме слиса. "Що си била гения, ма?" - едва смогнах да попитам. Тя ми обясни. Не помня много добре. Казал бил някаква глупост не намясто, и го цапардосала. Само веднъж, но силничко. Онзи залитнал. Освен това не бил едър, както изглеждал на снимките, а гърчав. А Дарина А. е - меко казано, ячка. Та е за вярване.

Освен това горе-долу по същото време Пелевин редактира тритомник на Карлос Кастанеда за издателството на моя приятел - критика и поета Виктор Куле. Куле е истински - извънредно интелигентен, за жал болен от епилепсия човек. И употребяващ неумерено силни напитъци; веднъж го носих стотици метри, докато търсехме бунгалото му на морето. Той не помнеше къде му бунгалото, но помнеше Бродски наизуст и ми го рецитираше, без да млъкне и сбърка нито веднъж.

Оттогава смятам Бродски за все пак неумерено много изпонаписал гений.

Един Кеша е част от героите на Пелевин в новия му роман. Кеша живее във виртуалното много повече, отколкото където и да било другаде. Хем е прав, хем не е прав в това, което прави и пише. Хем е той, хем не е.

Сега, внимание. Кеша не е по-голяма фикция от всичко, което ни се случва. Не по-голяма фикция от Марк Зукърбърг и българския му дядо Марко. Знаем все повече, камери са накацали всички улици, спътници фотографират всеки метър от земната повърхност; но за Зукърбърг и Марко не сме сигурни. Знаем, че ги няма - двата круширали малайзийски самолета, но си остават в света на виртуалните мъглявини, в света на изключващите се една друга политически версии и стратегически внушения. Путин свали единия самолет, казват ми настойчиво едни. Същите обаче ми казваха, че Ирак заплашва целия свят със страшни оръжия. После се оказа, че оръжията били фикция. И ги замести нова телевизионна фикция - едни хора много често взривяват други хора по тези места.

Фикция, разбира се,



за всички нас - не за взривените.



Пелевин пише за Кеша във фикционалния свят на мрежата: "...имаше и двама американци, които нищо не разбраха - но Кеша и не им заобяснява, а веднага им се нахвърли с упреци, че лидерите на свободния свят нищо не могат всъщност да направят, за да защитят gay&pussy rights in Russia, а само лицемерничат. Например, добре би било да се накарат американският и британският премиер поне веднъж в седмицата да носят розово сако. А още по-добре не веднъж, а всеки ден..."

А дали Пелевин не се крие, щото още го е срам, че българката Дарина го е цапнала? - мисля си аз. Няма начин да е сигурен човек, все по-лъжовно става.

Но се оказа, че онези с декларациите, с брифингите и оръдията лъжат най-вредоносно. Урок номер 1. Може и за генерация "П".