България трайно се представя зле в усвояването на европейските средства. По разплатени пари страната ни е едва на 24-то място от 28-те членки на Европейския съюз. Това сочи статистика за програмния период 2007-2013 г., представена вчера от вицепремиера по еврофондовете Илияна Цанова. По този показател сме равни с Италия, а след нас остават само Словакия, Румъния и Хърватска.

Данните са притеснителни, тъй като близо 3/4 от публичните инвестиции в България идват именно от европейските фондове. Делът на тези пари е 72%, останалото са бюджетни средства. Така, при намалелите и частни, и държавни инвестиции, вместо да бъде безупречна в спазването на процедурите, България не може да усвои полагаемите й се еврофондове. На европари най-малко разчитат най-развитите икономики. В Германия процентът им в публичните разходи е едва 4, в Белгия, Швеция и Австрия по 2, в Ирландия, Холандия и Дания е 1, а в Люксембург - 0.

Висок процент на финансиране на публичните разходи със средства от ЕС имат Унгария, Литва и Словакия - съответно 75, 80 и 85 на сто.

Към 15 август усвояването на общия бюджет по европрограмите в България е около 52% от над 8 млрд. евро. Според правилото за изразходване на средствата след 2013 г. до края на тази година трябва да похарчим още 1.333 млрд. евро, а до края на 2015 г. - още 2.241 млрд. евро.

Освен малкия процент разплатени европейски средства страната ни губи и заради блокирани програми и проекти, слаб административен капацитет, забавени строителни разрешения и отчуждителни процедури. В резултат е сериозен рискът от загуба на значителни средства, каза вицепремиерът Илияна Цанова. Тя предупреди, че до края на тази година може да бъдат загубени близо 193 млн. евро.

"Най-сериозни проблеми има в "Околна среда" и в Програмата за развитие на селските райони", каза тя. В същото време програми, по които не е изчислена вероятност от загуба, също имат проблеми. 6 проекта в програма "Транспорт" например са рискови. Сред тях са строителството на жп отсечки и на участъци от магистралите "Струма" и "Марица".

Илияна Цанова е оптимист само за изцяло спряната от Брюксел програма "Околна среда". Според нея се работи за евентуално размразяване на плащанията през октомври.

Не толкова оптимистично гледа на ситуацията с Програмата за развитие на селските райони земеделският министър Васил Грудев. "Изоставаме стремглаво. Девет месеца работата е била спряна. Категорично е, че ще има загуба - между 53 млн. и 93 млн. евро. Можем само да се стараем да я минимизираме. Като не се върти колелото, настава пълна катастрофа в системата", каза той. Според Грудев е имало неразпределени за работа между експертите проекти за 130 млн. евро.

Едната от най-важните задачи, която Грудев си постави за решаване на проблемите с европейското финансиране за сектора, е през октомври България да има сертифициращ орган, който да одобри 1.650 млрд. евро по директните плащания на площ. Възмутително е година и половина държавата да не може да реши проблема, допълни той. Ако тези плащания не бъдат сертифицирани, те ще останат да тежат на държавния бюджет.

Близо 3/4 от проблемите (74%) се дължат на обществените поръчки, показва още анализът на изпълнението на европрограмите. В отговор на въпрос кой ще понесе отговорността за тези провали и за евентуални наказания на висши или редови чиновници, които работят по европейските проекти и взимат по-високи заплати от други в държавния сектор, Илияна Цанова увери: "Оставките не са решение. За първи път управляваме оперативни програми - това са грешки на растежа. Реваншизъм не е нужен. Но където има злоупотреби, ще има и наказания".

Един от примерите за мерките, които се предприемат за намаляване на загубите и за спасяване на част от парите в риск, е проект за нови пожарни за МВР за 38.8 млн. евро по програма "Регионално развитие". Към този проект ще бъдат насочени средства от други, които нямат шанс да се изпълнят в срок. На въпрос на в. "Сега" защо именно пожарни, а не например линейки, зам.-министърът на регионалното развитие Йорданка Чобанова отговори, че проектът е подготвян от една година заедно с други резервни. "В управляващия орган имаше истински брейнсторминг какви проекти да изберем. Преценихме, че ЕК ще може да одобри такъв проект. Но има нужди и в други сектори, като автомобили в социалния патронаж", допълни Чобанова.

За втори път заради липсата на време властта прибягва до решение за покупка на пожарни. Първият подобен проект беше по линия на спряната в момента програма "Околна среда" на стойност 97.66 млн. лв. за 274 специализирани автомобила. Ключовете на първите 67 от тях бяха връчени на пожарните служби от вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев и екоминистър Искра Михайлова през февруари. Проектът беше подготвен от предшественичката на Михайлова - Нона Караджова, в правителството на Бойко Борисов. Мотивът за това проектът да мине по линия на околната среда беше, че е нужна нова и високопроходима техника, най-вече за борба с горските пожари. Въпреки първоначалното одобрение на Брюксел, впоследствие се оказа, че има проблем с прехвърлянето на парите от ВиК сектора към подобни "спешни" проекти.

ПРОПУСК

В анализа за усвояването на европарите не бяха отчетени и блокираните 97 млн. лв. по програма "Конкурентоспособност". С тях трябваше да бъдат финансирани проекти за покупка на машини и друга техника, но процедурата бе отменена изцяло заради сериозни нарушения на правилата. Така с одобрени проекти, но без пари се оказаха около 140 фирми, които трябваше да подпишат договорите си до 30 юни. Част от тях подадоха жалби в съда. В опасност са и част от парите по инициативата "Джереми", тъй като в края на първия програмен период някои от фондовете по нея все още не работят. Средствата - общо около 600 млн. лв., обаче се отчитат като усвоени, макар само да са сертифицирани. Затова със своите разплатени 71%, или 1.3 млрд. лв. "Конкурентоспособност" се счита за една от успешно изпълняваните програми.