|
| Ушиване на военни униформи в Интендантската работилница в София; Селяни от Поповско извозват жито за фронта (вдясно); септември-октомври 1944 г. |
Отечествената война на България (1944-1945 г.) бе не само последната, засега, победна война на българската войска, тя бе пространствено най-мащабната война в цялата българска история - за точно осем месеца военни действия българската войска води в земите на три държави - Югославия, Унгария и Австрия; само през първия период на войната (до края на ноември 1944 г.) военните операции на трите български войски се водеха на площ от над 60 хиляди квадратни километра; до май 1945 г. Първа българска войска извървя по пътищата на войната над 1200 км до Източна Австрия.
Началото на Отечествената война България посрещна в условията на "военновременна икономика". Това понятие бе използвано от началото на Втората световна война за да означи военновременното състояние на българското стопанство. Макар да се смята, че България не участва непосредствено във военните действия по фронтовете, възложените й функции на жандарм в Македония и Беломорска Тракия, с всички произтичащи от това държавни разходи, налагат пълноценно преобразуване на стопанството на страната и преминаването му изцяло на военни релси.
Българското стопанство през 1939 г., а още по-малко през 1944 г., структурно не бе в състояние да отговори на нуждите на коя да е пълномащабна война, а още по-малко на война, която е толкова отдалечена от българските граници. И през 1939 г., и през 1944 г. България си остава предимно аграрна страна, в която селскостопанското и промишленото производство са в отношение 75, 2 към 24, 8.
Структурната непригодност на българското стопанство за воденето на съвременна (през 1944-1945 г.) война се задълбочава и от състоянието на промишлеността - през 1943 г. хранителните, тютюневите, дървопреработващите, текстилните и кожарските предприятия дават цели 81, 8 % от българското промишлено производство, а енергетичните, металургичните, машиностроителните и химическите предприятия - едва 8, 3 %. В добавка, отсъстват големи предприятия, които да са в състояние да произведат нужното количество въоръжение, храни и дрехи за воденето на война - от общо около 5000 промишлени предприятия цели 3881 са малки и средни преработващи мощности със средно 21 работника.
Пак през 1943 г. почти цялото производство на каменни въглища (над 90 %) дават мини "Перник", а добитите малко над 3 млн. тона за цялата страна са недостатъчни. От необходимите във военно време 217 хиляди тона стомана, чугун и желязо българските предприятия успяват да произведат едва 6 хиляди през стопанската 1943/1944 г.
Производството на почти всички промишлени стоки спада непрекъснато във времето от 1939 г. до 1944 г., когато произведените метали и метални изделия, машини, апарати, превозни средства, фина механика и каучукови изделия са едва 41, 5 % от довоенното производство. Продукцията на химическите предприятия, пак през 1944 г., е едва 59, 8 % от произведеното през 1939 г. Приблизително наполовина са и произведените текстилни изделия. Единствено свежите и преработените храни отбелязват ръст от 29 % в съответствие с изисквания за износ в Германия.
Българското стопанство бе старателно обезкръвено чрез сключената на 2 октомври 1940 г. нова българо-германска клирингова спогодба, чрез която всички взаимни плащания са съсредоточени в Дойче Ференхнунгскасе-Берлин. По този начин Германия установи пълен контрол върху цялата външна търговия на България. Поради невъзможността на Германия да уравновеси "клиринговото салдо" с България, към началото на септември 1944 г. преките дългове на Германия към България са 23, 641 млрд. лева (А Бехар, 1949). Още 33, 821 млрд. лева (Д. Коен, 1966) българското стопанство загуби безвъзвратно от несправедливите цени в българо-германските външнотърговски отношения за времето от 1939 г. до 1944 г. - тогава цените на българските износни стоки за Германия отбелязват ръст от 252, 8 %, докато изнасяните от Германия за България стоки се увеличават с 448, 1 % (на основата на 53 вносни и 52 износни стоки; пресмятане на Ж. Натан, 1958).
По тези два начина, но не само, България понесе от германско-българското съюзничество обща загуба от над 70 млрд лева за времето от 1940 г. до 1944 г. Към 1944 г. едва 4, 06 % от намиращите се в обръщение банкноти и от съкровищните бонове имат златно покритие, докато цените на храните на свободния (разбирай спекулативния) пазар, от който населението е принудено да купува поради отсъствие на достатъчно продукти, са 7 до 20 пъти по-високи в сравнение с нормираните.
* * *
При тези условия и на практика без нито ден за предварителна подготовка България бе длъжна да започне Отечествената си война, цялото й осигуряване бе в ход едновременно със започналите вече бойни действия. В Програмната си декларация от 17 септември 1944 г. правителството на Кимон Георгиев си поставя спешната задача да доведе и стабилизира българското стопанство буквално за броени седмици до равнище, което да позволи воденето на Отечествената война, на нея бе нужно да се подчинят всички материални и финансови средства. Огромният износ ог България за Германия е прекратен, а освободените суровини, свежи и преработени храни са насочени за нуждите на българската войска.
За рязкото увеличаване на производството са привлечени изцяло комитетите на Отечествения фронт в предприятията, които трябва да следят за рязкото подобряване на организацията на труда и да осъществяват цялостен контрол върху работата на частните предприятия. По техен почин на много места работниците удължават работното си време и/или се отказват от обедните си почивки. Увлечени от всеобщия подем, значителна част от българските индустриалци съдействат за увеличаване на продукцията, нужна за воденето на войната, но работническата идея за преминаване на дву- и трисменна работа не е осъществена, изключенията са малко, поради острия недостиг на суровини и материали, както и на достатъчно квалифицирана работна ръка.
Така през последната четвърт на 1944 г. е увеличено, макар и не съвсем достатъчно, производството на нужното за фронта. Само за септември добива на въглища нараства с 10 %, увеличени рязко са и произведените метали и метални изделия, каучук. Държавните военни фабрики увеличават също производството за сметка на подобрената организация на труда, поради преминаването им на двусменна работа се увеличава производството на цеви за пушки и картечници, патрони, мини, заедно с взривателите, оръдейни снаряди.
Критичното състояние на запасите от горива и смазочни материали, без които воденето на война е немислимо, са попълнени чрез преки доставки от Съветския съюз или чрез доставки от резерва на Трети украински фронт. По същия начин са набавени и необходимите за българската войска значителни количества съвременно оръжие и оръжейни системи.
* * *
Можеше ли България да си позволи такава мащабна война е въпрос без отговор, политиката на привързване на страната ни към нацистка Германия в първите години на Втората световна война остави без избор правителството на Отечествения фронт - българският народ бе длъжен да понесе несгодите на една война, за която не бе подготвен, за да спре задължително разграбването на българското землище.
Извори
"2. Варненското полицейско комендантство съобщава на всички търговци в града, че руските чинове [военнослужещите от Съветската войска] могат да закупуват с рубли желаните стоки от тях. Курсът на рублата ще бъде определен в най-скоро време.
3. Поканват се учрежденията да издигнат нашето и на Съветския съюз знамена."
Из разпореждане на началник-щаба на 4 пехотна гранична бригада майор Цанев, Варна, 10 септември 1944 г.
"Завземане[то] на властта от Отечествения фронт внесе известно разстройство в някои сектори на стопанския живот. Това се дължи на следните причини:
1. Поради всенародния възторг, проявен по непознат у нас начин, много работници, чиновници и др. са напуснали предприятията, канцелариите, рудниците и пр. и още не са се завърнали на работа.
2. Много предприятия са останали без ръководство, защото: а) ръководството е арестувано поради явно проявения фашизъм и предателско противонароден характер и б) ръководството е забягнало.
3. В много предприятия съществуващото фашистко ръководство . . . провежда активен саботаж . . .
4. Предприятия със смесен характер (германско-български) са почти оплячкосани от германците преди заминаването им от България; същите сега се дооплячкосват от фашизираните им съдружници - българи.
5. Поради демонстративни действия (манифестации) голяма част от камионите се използват за пренасяне на демонстриращи групи. Това се отразява много зле на транспорта и спъва решително провеждането на снабдителния план на страната.
1. Всички работници, чиновници, техници-специалисти и пр. в държавни, общински, автономни и частни предприятия да се върнат незабавно на работа. Неявилите се да се държат отговорни.
2. В предприятията, останали без ръководство, управлението . . . да се поеме от комитетите на Отечествения фронт.
3.Управлението на всички смесени (германско-български) предприятия да се поеме от комитетите на ОФ в предприятията . . .
5. Да се спре използването на камионите и другите превозни средства за демонстративни цели . . .
6. Да се проведе цялостна мобилизация в стопанския живот във всичките му сектори и проявления . . ."
Из писмо на Областния комитет на ОФ в София до Националния съвет на ОФ, 16 септември 1944 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=716614
http://www.segabg.com/article.php?sid=2012091300040001201
http://www.segabg.com/article.php?id=477638
http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=6413§ionid=5оплячкосани
