Зелени точки и линии показват движението по границата на монитори, поставени в ситуационна зала, намираща се на 23-тия етаж на небостъргач във Варшава. Ръководителят тук е Клаус Рьослер (59 г.) от Германия. Той отговаря за оперативния отдел в европейската агенция за контрол по границите Фронтекс. Говори така, все едно агенцията защитава Европа от враг.

Зелените точки идентифицират бежанците, които са задържани. Те са малки и са на големи разстояния между западноафриканския бряг и Канарските острови. Точките стават по-нагъсто в Егейско море, между Турция и Гърция. Морският маршрут между Либия и Италия почти изцяло е зелен.

Дълго време малко от политиците в Брюксел се интересуваха от работата на Фронтекс. От 2005 г. агенцията пази външните граници на Европа от бежанци. Гражданската война в Сирия създаде милиони нови бежанци, а следващият миграционен поток тръгва от Ирак, където действа терористичната организация "Ислямска държава". В Средиземно море италианската брегова охрана вади отчаяни хора от разнебитени плавателни съдове почти всеки ден. При тези условия граничната политика на ЕС се превръща във въпрос, свързан със същността и ценностите на общността. През октомври м.г. 387 бежанци потънаха край италианския остров Лампедуза, но въпреки бедствието евролидерите не промениха политиката си спрямо мигрантите.

Италианската брегова охрана и военноморските сили често спасяват лодки в беда от октомври м.г., когато започна операция "Маре нострум" и в страната пристигнаха 70 000 души. Италия обаче обяви, че ще прекрати спасителните операции, които й струват 9 млн. евро месечно и поиска Фронтекс да се намеси. Започна операция "Фронтекс плюс", при която служителите на европейската агенция поеха част от задълженията на италианците, въпреки че финансирането остава неясно.



Няма законен път,



по който бежанците да стигнат в Европа. Тези, които искат да кандидатстват за убежище в ЕС, първо пристигнат нелегално - на лодки на трафиканти на хора; скрити в микробуси или с фалшиви паспорти. ЕС не иска да ги допусне до територията си, тъй като се страхува, че ще дойдат повече хора, особено от по-бедните страни. Превръщането на ЕС в крепост създава условия, които водят до смърт по границите му. Много бежанци избират изключително опасен маршрут през Средиземно море, тъй като Фронтекс затваря сухоземните маршрути.

Клаус Рьослер координира защитата на Европа от мигранти. Годишният бюджет на агенцията рязко се увеличи от 6 млн. евро през 2005 г. на почти 90 млн. евро днес. По препоръка на Фронтекс държавите от ЕС изпратиха полицаи и оборудване в пограничните райони. С мандат на Фронтекс германци, французи и румънци съвместно патрулират по външните граници на Европа. Рьослер казва, че работата на Фронтекс е да контролира миграцията, а не да я предотвратява.

Фронтекс анализира данни, предоставени от граничните агенции на страните - членки на ЕС, сред които са испанската Гражданска гвардия и гръцката брегова охрана. Те броят нелегалните преминавания на границата и събират информация за трафикантите и миграционните маршрути. ЕС започна нова програма на стойност 340 млн. евро през декември м.г. за наблюдение на границите с безпилотни самолети и сателити, която е ръководена от Фронтекс.

Едно от нещата, които от Фронтекс не документират, е



колко души умират



по външните граници на Европа. Журналисти установиха, че повече от 23 000 души са изгубили живота си, докато са се опитвали да достигнат Стария континент в последните 14 години. Хуманитарните организации документират подобни инциденти.

Кратка и безсънна е нощта за Клод Еог, преди да тръгне да пресича границата. Той живее в палатков лагер в планината Гуругу в Мароко. Бяга от Централноафриканската република, след като бунтовниците убиват баща му през миналото лято. От лагера може да види как светлините на Европа проблясват в долината, в Мелиля - испанския анклав в Мароко, откъдето преминава сухоземната граница между Африка и Европа.

Лейтенант Антонио Ривера седи пред компютъра си в оперативния център на испанската Гражданска гвардия в Мелиля. Заедно с колегите си разглеждат кадри, направени от камерите за наблюдение. С помощта на ЕС испанското правителство изгради стена по границата край Мелиля. Тя се състои от три огради - дължината й е 12 км, а височината - 6 м, от едната страна се охранява от марокански войници, а от другата - от испанската Гражданска гвардия. Мигрантите обаче непрекъснато успяват да преминат през оградата. Правителството в Мароко изчислява, че между 25 000 и 40 000 мигранти без документи живеят в страната, а 1000 - се крият в горите в планината Гуругу, където са си направили импровизирани лагери. Там чакат възможност да минат границата с Европа, като това понякога отнема години.



"Животът в лагера е ад",



казва 14-годишният Мохамед, който е избягал от Гвинея. Местните сили за сигурност обикалят лагера почти всяка седмица, като палят палатките на бежанците и бият тези, които не успеят да избягат, твърдят хуманитарни организации.

ЕС не наказва насилието, използвано от мароканските войници. Брюксел смята мароканско-испанската гранична зона за подходящо място за провеждането на тестове за подобряване на имиграционния контрол чрез ангажирането в този процес на съседни страни. По програмата MEDA Европа е отпуснала на Мароко 68 млн. евро, за да охранява границата в периода между 2007 г. и 2010 г. Фронтекс координира съвместните операции между испанските и мароканските сили за сигурност.

В свой доклад организацията "Хюман Райтс Уоч" остро критикува бреговата охрана на Испания и Мароко в Мелиля за това, че използва "прекомерно насилие" срещу бежанците. Според документа бременни жени и деца са бити и малтретирани. Миналата година хуманитарната организация "Лекари без граници" прекрати програмата си в Мароко в знак на протест срещу "установеното насилие" над мигрантите.

Някои мигранти плащат по 3000 евро на трафикантите, за да ги преведат от Мароко в Испания с лодка. Клод Еог е използвал парите си, за да пътува до Мароко, така че единствената му възможност вече е да прескочи оградата. Той иска да продължи към Германия, където да си намери работа като механик.

Лейтенант Ривера обикаля из Мелиля с автомобил на Гражданската гвардия. Напрежението по границата се увеличава в последните години, обяснява той. Доста повече бежанци се изкачват по оградата в първите няколко месеца на 2014 г., отколкото през цялата 2013 г. "Можем да спрем индивидуални мигранти, но сме безсилни срещу големите групи", казва Ривера.

Нарастващият брой на бежанците винаги предизвиква едни и същи реакции от Европа: повече мерки за спирането им. В следващите 7 години ЕС планира да инвестира 2.8 млрд. евро в нов фонд за вътрешна сигурност. Маршрутите, по които се движат бежанците, понякога са временно затворени. Например, в хода на операция "Хера" Фронтекс успя да намали броя на нелегално преминалите границата между западноафриканския бряг и Канарските острови от 32 000 през 2006 г. до едва 250 през 2013 г. Въпреки това общият брой на мигрантите, които достигат Европа, не е намалял, тъй като те избират други, по-опасни маршрути.

Рана Фида (42 г.) излиза на балкона на апартамента си на гръцкия остров Лесбос. Тя, заедно с 12-годишните си близнаци Ая и Абдулла, се



опитва три пъти да избяга от Сирия



към Европа. Семейството използва сухоземен маршрут през Турция. Два пъти са задържани от българските сили за сигурност и връщани обратно в Турция, а третия път турската полиция ги арестува. При четвъртия опит Фида рискува живота си и този на децата, като се качва на надуваема лодка на трафиканти.

Това е пряко следствие от усилията на Фронтекс да защити границите. Доскоро бежанците в югоизточния средиземноморски регион можеха да достигнат Европа по суша. Заради натиск от страна на ЕС Гърция затвори границата си с Турция. През 2012 г. гръцкото правителство приложи модела на Мелиля и изгради по река Еврос (Марица) гранична ограда с дължина 10.5 км, като изпрати допълнителни 1800 полицаи и отвори нови лагери за мигрантите. През 2011 г. и 2012 г. Фронтекс инвестира 37 млн. евро в операция "Посейдон", за да защити гръцко-турската граница. Няколко километра на север България с подкрепата на ЕС тъкмо завършва 30 км телена ограда по границата си с Турция.

Все повече и повече бежанци



избират морски маршрут



Над 1 млн. бежанци са пристигнали в Турция от началото на гражданската война в Сирия. Около една трета от тях са настанени във временни лагери, където редовно получават храна и децата им ходят на училище. Повечето от новопристигналите са принудени да се справят без държавна помощ. Гласът на Фида трепери, когато говори за първата си среща с Европа. Държейки децата си за ръка, тя и две дузини други мигранти безцелно се скитат около турско-българската граница през нощта, в която са пристигнали. Българските граничари използват кучета, за да следят бежанците в гората. Фида е арестувана, а силите за сигурност бият сина й. Семейството изкарва един ден в полицейски участък, докато българската полиция ги връща обратно в Турция.

Страните - членки на ЕС, са задължени да разгледат случая на всеки бежанец. Държавите, които са външни граници на ЕС, като Испания, България и Гърция, често пренебрегват това правило. В хода на незаконните операции "за отблъскване" те просто връщат бежанците в съседните държави.

Трафикантите на хора печелят от отчаянието на бежанците, защото почти никой не достига до Европа без помощта им. Фида е дала 2500 евро за пътуване до Гърция, като е използвала пари, взети назаем от роднини. Тя е платила на друг трафикант, който да преведе семейството от Истанбул на юг в микробус, и оттам до гръцки остров с надуваема лодка. Фида е дала пари и на посредник, който трябва да ги връчи на трафиканта, след като пристигнат в ЕС. При първия опит турската полиция спира превозното средство и арестува шофьора, а седмица по-късно бежанците успяват да стигнат до Измир.

Градът, който се намира на 330 км югозападно от Истанбул, се е превърнал в център за мигранти в последните години, а автобусите на контрабандистите тръгват от Измир за крайбрежието. Фарис, млад сириец, обяснява как действат трафикантите. Познат му намерил работа като



шофьор на трафикантска мрежа



в Измир. "Никога не съм искал да работя като трафикант, но ми трябваха пари за Европа", казва Фарис. Бандите са си разделили мигрантския бизнес в Турция, а лидерите им наемат бежанци като Фарис за помагачи. Той получава комисионна, за да преведе имигрантите от Измир до крайбрежието.

Според подписан договор между ЕС и Турция през декември м.г. Анкара се съгласи да взима обратно бежанци, които са стигнали ЕС през Турция, срещу възможността за безвизово пътуване за нейните граждани в Европа. Това е поредният опит на ЕС да спре бежанците, преди да стигнат границите му. Турската полиция само наблюдава периодично маршрутите на трафикантите, тъй като районът е прекалено голям, за да бъде контролиран. Освен това някои от чиновниците получават подкупи от трафикантите, казва Фарис.

Зоната между Средиземноморския бряг на Турция и гръцките острови се е превърнала в бойно поле. Според Фронтекс през 2013 г. около 24 800 мигранти са се опитали да стигнат до ЕС през Турция нелегално, основно по море. Турски, гръцки граничари и брегова охрана от други европейски държави са ангажирани, за да спрат притока на бежанци.

Панайотис Полидорас, капитан на кораб на гръцката брегова охрана на остров Лесбос, кани репортери да придружат екипа му, докато патрулират в Егейско море. Той иска да покаже колко добросъвестно работи бреговата охрана на Лесбос. Операциите в пограничните райони са обект на строги правила. Едно от тях е, че гръцката брегова охрана не може да патрулира в турски води. Ако Полидорас открие лодка с бежанци чрез радара си, той уведомява турските си колеги. Този подход позволява на турската брегова охрана да спре доста мигранти, преди да преминат морската граница. Според националното и европейското законодателство гръцката брегова охрана може да задържа бежанци, които са достигнали до гръцки териториални води, но не и да ги върне обратно в Турция. Повечето мигранти пътуват в негодни за движение лодки, а Полидорас казва, че екипът му често спасява бежанци от удавяне.

Наблюдатели за спазването на човешките права обвиняват гръцката брегова охрана, че понякога използва



брутални методи,



за да спира мигрантите. Според сирийци мъже в черни униформи насила отвличали бежанците във военна база, където ги биели с дървени пръчки, опитвали се да им връзват ръцете зад гърба и прибирали мобилните телефони и паспортите им. Бежанците разказват, че силите за сигурност качват мигрантите на лодки с празни резервоари и ги влачат в морето вечерта. Турските патрули накрая залавят бежанците. Андонис Софияделис, който е шеф на гръцката брегова охрана на Лесбос, отрича обвиненията, като казва, че това са изолирани случаи.

Унгария няма работеща система за предоставяне на убежище. Няколкото съществуващи съоръжения са пренаселени, така че много от бежанците живеят в бивши военни поделения или в обществени сгради, които са превърнати в центрове за задържане на мигранти. По правило мигрантите могат да бъдат задържани за месец, дори и без да са извършили престъпление. Върховният комисариат на ООН за бежанците критикува условията в



унгарските затвори за бежанци,



като ги нарича "нехуманни и унизителни".

След като стана обект на международни критики, Унгария преустанови преследването на бежанци през 2013 г. Когато обаче броят на бежанците, пристигащи в страната, рязко се увеличи, правителството въведе нов режим на задържане за половин година. Основната цел е задържането да действа като спирачка, казват от унгарския Хелзински комитет. Целта е да се насърчат да напуснат Унгария или да продължават към страни в Западна и Северна Европа. Тези, които доброволно не напуснат Унгария, често са депортирани на север в Украйна или на юг в Сърбия.

Мигрантите са си направили лагер в края на депо за отпадъци в Суботица на границата с Унгария. Няколко стотици бежанци, основно от Сирия и Афганистан, линеят в колиби с пластмасови покривала и от шперплат. Те ядат хранителни отпадъци от боклука и се къпят в езеро. ЕС иска от Белград да попречи на бежанците да достигнат границата на ЕС, като се надява Сърбия да може да спре бежанския поток от Унгария. Служители на Фронтекс патрулират в унгарско-сръбския пограничен район. Сръбското правителство представи система за бежанците през 2008 г., но оттогава е даден бежански статут едва на трима души.

Според Върховния комисариат на ООН за бежанците над 50 млн. души са напуснали домовете си през миналата година, което е рекорд от Втората световна война насам. Развиващите се държави приемат 9 от 10 мигранти. 1 млн. сирийци в момента живеят в Ливан - държава с население от 4 млн. души. В ЕС едва 81 015 бежанци от Сирия са подали молба за бежански статут в последните три години.

(Със значителни съкращения)