|
| Знамето на САЩ, побито върху повърхността на Луната - мечтаният символ за американско превъзходство над руснаците в космоса. |
Американците били силно изненадани, че руснаците изпратили преди тях спътник в космоса. На 4 октомври 1957 г. учени и дипломати от САЩ и СССР се срещнали в Националната академия на науките във Вашингтон, за да разговарят за международно сътрудничество в изучаването на космоса. Американците, водени от Ричард Портър, напразно питали руснаците дали вече имат дата за изстрелване на спътник. Гостите отказвали да отговорят, което убедило Портър, че СССР изостава от САЩ и затова не е в състояние да назове дори приблизителна дата. Същата вечер Портър и членовете на неговата делегация били поканени на прием в съветското посолство. По време на забавлението той бил извикан на телефона и американски служител му казал, че в орбита около Земята е изведен първият изкуствен спътник "Спутник 1". Дори му пуснал по телефона 40-мегахерцовия бип-бип от спътника. Неговият сигнал означавал, че американците са останали много назад.
В отговор американското разузнаване изработило през 1959 г. съоръжение, което би могло да "прониква" от дистанция в електрониката на летящ спътник (разбира се, съветски) и да го поставя под свой контрол. Разузнавачите се похвалили с хрумването си в Националната агенция за сигурност, но там ги попарили, че "идеята е много, много лоша". Чрез такова устройство Америка би създала прецедент държавите да си крадат спътниците и тогава никой не би могъл да използва космоса. Апаратът бил разглобен, за да е сигурно, че няма да бъде използван дори погрешка.
Тогава американците насочили вниманието си към Луната. Първи били военните, сред които някои стратези смятали, че който стъпи най-напред на повърхността й, ще може да претендира, че я притежава ("първият по време е първи по право"). Те изработили през 1959 г. проекта "Хоризонт" за изграждане на военна база на Луната. За целта от края на 1964 г. трябвало да започне изстрелване с ракети "Сатурн" на серия от 74 безпилотни и пилотирани кораби до Луната, като през 1965 г. трябвало да се прилунят първите двама астронавти. До ноември 1966 г. там трябвало да работят вече 12 астронавти. Всичко щяло да струва 6 млрд. долара - достатъчно за отхвърляне на проекта.
Военновъздушните сили пък били запленени от идеята да взривят атомна бомба на Луната или в орбита около нея. Смисълът бил да предизвикат "лунотресение" - уж за научни цели, а в действителност, за да покажат на Съветите кой води в надпреварата.
Само година по-късно, през октомври 1960 г., американското разузнаване засякло изстрелването в СССР на две ракети, които били най-тежките обекти, извеждани до този момент в космоса. Освен това степените им били свързани паралелно, а не последователно, и имали по четири гигантски двигателя отстрани, а не един отдолу. Зачудили се какво е това и схванали, че Съветите се опитват да стигнат до Марс. Опитът им бил неуспешен, но няколко месеца по-късно изпратили сонда на Венера. И то по гениален начин. За първи път някой използвал земната гравитация като прашка, за да ускори космически кораб към друга планета. Така се икономисвало тегло за големи реактивни двигатели.
Кражба
Открадването на тайните на сондата "Луна" станало благодарение на съветското самохвалство. Руснаците се отправили в САЩ с пътуваща изложба за постиженията си в промишлеността и икономиката, като включили сред експонатите не макети, а истински спътници "Спутник" и "Луна". По време на преместването им от град в град агенти на ЦРУ отклонили за няколко часа през нощта един от камионите, заснели всички детайли на сондата "Луна", и я доставили сутринта навреме на мястото, където трябвало да бъде. Руснаците така и не разбрали, а през 1969 г. Нийл Армстронг стъпил на Луната и произнесъл паметните думи: "Това е малка стъпка за човека, но голяма крачка за човечеството", пише "Нюзуик".
Тази статия требе да е написана от Петрински 
Хибридковци - още дишат прах, а тази им версия е към "лунната"... 
?
