:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,261,607
Активни 90
Страници 10,919
За един ден 1,302,066
Позиция

Блогърите са журналисти пред закона, реши Нова Зеландия

Те вече имат правото да не разкриват източниците си, освен при изрично решение на съда
Снимка: Камерън Слейтър
Камерън Слейтър (вляво) получава наградата за най-добър блог на 2013 г. на компютърната компания "ЕСЕТ".
Новото решение на Върховния съд на Нова Зеландия дава на блогърите потенциална защита по същите закони, които закрилят и журналистите. То гласи, че дефиницията на "журналистика" не "налага изисквания за качество и не изисква новините да се разпространяват в определен формат". Върховният съд на Нова Зеландия взе решение, което ще има дълготрайни и мащабни последствия за журналистите и блогърите и е част от съдебните дела по света, които светкавично променят дефинициите за журналистиката.

В основата на решението стоеше въпросът как новозеландските закони определят кой е журналист и какво е новинарска медия. В този случай съдията реши, че според чл. 68 от Закона за доказателствата блогърите могат да се смятат за журналисти, а сайтовете или блоговете - за медии. По делото "Слейтър срещу Блумфийлд" съдия Райнър Ашър постанови, че



блогването се смята за журналистика,



дори ако дейността е извършена за немасова медия.

Това определение е особено важно, защото засяга въпроса на кого съдът може да даде определена защита. В случая на Камерън Слейтър проблемът се отнася до това на каква законова защита може да се разчита в дело за клевета.

Защитните закони дават на съда възможност да позволи на журналистите да не разкрият свой поверителен източник или информатор. Тогава те не подлежат на санкции, в случай че откажат да споделят откъде идва информацията. Независимо от дефиницията на това какво е "журналист" обаче съдиите в повечето юрисдикции в страната имат властта да наредят на ответниците да разкрият имената на източниците си, ако това е в интерес на правосъдието.

Делото на Слейър се фокусира върху по-ранно дело за клевета, водено в Областния съд в Манукау и повдигнато от бизнесмена Матю Блумфийлд, директор на компанията - собственик на веригата "Хелс пица". Блумфийлд твърди, че



Слейтър го е наклеветил в своя блог



"Уейл ойл", обвинявайки го в кражби, измами, корупция, разпространение на наркотици и порнография. В същото време съдът решава, че Слейтър не е журналист и че блогът му не е медия, следователно той няма привилегията да запази в тайна източниците си.

Слейтър обжалва във Върховния съд, твърдейки следното: "Правилата... не твърдят, че трябва да бъдеш голяма корпорация. Моят уебсайт е разпространил много новини... Работя с информатори и източници и хора, които искат да ми предоставят конфиденциална информация всеки ден, по същия начин, по който го правят в "Ню Зийлънд херълд".

В крайна сметка съдия Ашър се съгласява, изтъквайки основанието, че "дефиницията (на журналистика, б. р.) не налага изисквания за качество и не изисква новините да се разпространяват в определен формат". По-нататък в решението съдията пише още: "Текстовете на Слейтър съдържат нова информация в интерес на обществото, която засяга много различни теми. Макар че стилът му и начинът на работа могат да бъде критикувани, качеството на публикациите на "Уейл ойл" не е толкова ниско, че да им бъде отречено това да бъдат определени като новини".

Взимайки решението си,



съдията разглежда и скорошните законови реформи



в Нова Зеландия и в Австралия. Той отбелязва, че чл. 126 от австралийския Закон за доказателствата от 1995 г. определя журналистите като "ангажирани и активни в публикацията на новини, които могат да получават информация от информатори, които могат да очакват, че информацията ще бъде публикувана в новинарска медия". Едно по-тясно определение в Нов Южен Уелс определя журналистите като "ангажирани в журналистическа професия или журналистически дейности". В САЩ подобни защитни закони съществуват в 40 щата с различни вариации в дефиницията на професията. В Орегон по-рано тази година апелативен съд реши, че блогпост заслужава същото отношение по делата за клевета, както и "институционалните медии".

По делото "Обсидиън файнънс груп" срещу Кристъл Кокс" съдът единодушни реши, че няма разлика между журналист, който работи в медийна компания, и блогър. Съдия Андрю Хървиц твърди: "Защитите, предоставени от Първата поправка, не важат само ако ответникът е обучен журналист, формално свързан с традиционни новинарски цялости, участващ в разкритие на конфликт на интереси, който прави нещо повече от това да обобщава написаното от други автори или се опитва да отрази и двете страни на историята. Както Върховният съд правилно предупреди, разделение въз основание на Първата поправка между институционалната преса и други говорители, е нефункционално."

Бевърли Маклахлин, председателят на Върховния съд на Канада, е



изразила подобни идеи



за блогърско-журналистическия проблем: "Всеки човек, който притежава клавиатура и достъп до блог, може да бъде репортер в наши дни. Кой може да заяви, че не е така?"

Макар основният въпрос в този казус да се отнася до дефиницията на журналист, вторичен проблем е дали решението по делото на Слейтър се отнася до всички журналисти. Макар че той е спечелил правото да се нарича така, уловката лежи в факта, че съдът е използвал властта си да не му позволи да скрие източниците си - също както може да накара всеки журналист да ги разкрие, ако реши, че това е в интерес на справедливостта. В крайна сметка съдът решава, че има "обществен интерес в разкритието на идентичността на тези източници, за да позволи на защитата да бъде оценена адекватно в процеса".

Съдилищата по света наблюдаваха процеса с огромен интерес, защото се борят с променящите се дефиниции на "журналист", "граждански журналист", "блогър" и "медийна практика". Много съдилища, включително австралийските, тепърва трябва да тестват новите определения. Миналата година новозеландското правителство в доклад, озаглавен "Новинарските медии срещат новите медии", посочи, че преди напредъка на интернет не е имало практически основания да се запитваме "Кои са медиите?". Сега обаче тези основания съществуват.



Снимка: wikipedia.org
Върховният съд на Нова Зеландия реши, че блогърите имат право на същата защита на източниците, както и журналистите.
1
2363
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
07 Октомври 2014 23:04
А форумджиите?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД