Новото решение на Върховния съд на Нова Зеландия дава на блогърите потенциална защита по същите закони, които закрилят и журналистите. То гласи, че дефиницията на "журналистика" не "налага изисквания за качество и не изисква новините да се разпространяват в определен формат". Върховният съд на Нова Зеландия взе решение, което ще има дълготрайни и мащабни последствия за журналистите и блогърите и е част от съдебните дела по света, които светкавично променят дефинициите за журналистиката.

В основата на решението стоеше въпросът как новозеландските закони определят кой е журналист и какво е новинарска медия. В този случай съдията реши, че според чл. 68 от Закона за доказателствата блогърите могат да се смятат за журналисти, а сайтовете или блоговете - за медии. По делото "Слейтър срещу Блумфийлд" съдия Райнър Ашър постанови, че



блогването се смята за журналистика,



дори ако дейността е извършена за немасова медия.

Това определение е особено важно, защото засяга въпроса на кого съдът може да даде определена защита. В случая на Камерън Слейтър проблемът се отнася до това на каква законова защита може да се разчита в дело за клевета.

Защитните закони дават на съда възможност да позволи на журналистите да не разкрият свой поверителен източник или информатор. Тогава те не подлежат на санкции, в случай че откажат да споделят откъде идва информацията. Независимо от дефиницията на това какво е "журналист" обаче съдиите в повечето юрисдикции в страната имат властта да наредят на ответниците да разкрият имената на източниците си, ако това е в интерес на правосъдието.

Делото на Слейър се фокусира върху по-ранно дело за клевета, водено в Областния съд в Манукау и повдигнато от бизнесмена Матю Блумфийлд, директор на компанията - собственик на веригата "Хелс пица". Блумфийлд твърди, че



Слейтър го е наклеветил в своя блог



"Уейл ойл", обвинявайки го в кражби, измами, корупция, разпространение на наркотици и порнография. В същото време съдът решава, че Слейтър не е журналист и че блогът му не е медия, следователно той няма привилегията да запази в тайна източниците си.

Слейтър обжалва във Върховния съд, твърдейки следното: "Правилата... не твърдят, че трябва да бъдеш голяма корпорация. Моят уебсайт е разпространил много новини... Работя с информатори и източници и хора, които искат да ми предоставят конфиденциална информация всеки ден, по същия начин, по който го правят в "Ню Зийлънд херълд".

В крайна сметка съдия Ашър се съгласява, изтъквайки основанието, че "дефиницията (на журналистика, б. р.) не налага изисквания за качество и не изисква новините да се разпространяват в определен формат". По-нататък в решението съдията пише още: "Текстовете на Слейтър съдържат нова информация в интерес на обществото, която засяга много различни теми. Макар че стилът му и начинът на работа могат да бъде критикувани, качеството на публикациите на "Уейл ойл" не е толкова ниско, че да им бъде отречено това да бъдат определени като новини".

Взимайки решението си,



съдията разглежда и скорошните законови реформи



в Нова Зеландия и в Австралия. Той отбелязва, че чл. 126 от австралийския Закон за доказателствата от 1995 г. определя журналистите като "ангажирани и активни в публикацията на новини, които могат да получават информация от информатори, които могат да очакват, че информацията ще бъде публикувана в новинарска медия". Едно по-тясно определение в Нов Южен Уелс определя журналистите като "ангажирани в журналистическа професия или журналистически дейности". В САЩ подобни защитни закони съществуват в 40 щата с различни вариации в дефиницията на професията. В Орегон по-рано тази година апелативен съд реши, че блогпост заслужава същото отношение по делата за клевета, както и "институционалните медии".

По делото "Обсидиън файнънс груп" срещу Кристъл Кокс" съдът единодушни реши, че няма разлика между журналист, който работи в медийна компания, и блогър. Съдия Андрю Хървиц твърди: "Защитите, предоставени от Първата поправка, не важат само ако ответникът е обучен журналист, формално свързан с традиционни новинарски цялости, участващ в разкритие на конфликт на интереси, който прави нещо повече от това да обобщава написаното от други автори или се опитва да отрази и двете страни на историята. Както Върховният съд правилно предупреди, разделение въз основание на Първата поправка между институционалната преса и други говорители, е нефункционално."

Бевърли Маклахлин, председателят на Върховния съд на Канада, е



изразила подобни идеи



за блогърско-журналистическия проблем: "Всеки човек, който притежава клавиатура и достъп до блог, може да бъде репортер в наши дни. Кой може да заяви, че не е така?"

Макар основният въпрос в този казус да се отнася до дефиницията на журналист, вторичен проблем е дали решението по делото на Слейтър се отнася до всички журналисти. Макар че той е спечелил правото да се нарича така, уловката лежи в факта, че съдът е използвал властта си да не му позволи да скрие източниците си - също както може да накара всеки журналист да ги разкрие, ако реши, че това е в интерес на справедливостта. В крайна сметка съдът решава, че има "обществен интерес в разкритието на идентичността на тези източници, за да позволи на защитата да бъде оценена адекватно в процеса".

Съдилищата по света наблюдаваха процеса с огромен интерес, защото се борят с променящите се дефиниции на "журналист", "граждански журналист", "блогър" и "медийна практика". Много съдилища, включително австралийските, тепърва трябва да тестват новите определения. Миналата година новозеландското правителство в доклад, озаглавен "Новинарските медии срещат новите медии", посочи, че преди напредъка на интернет не е имало практически основания да се запитваме "Кои са медиите?". Сега обаче тези основания съществуват.