В българския филм "Отрова за мишки" няма никакви мишки. Подобно на нашумелия "Виктория" и други той поставя пред героите си въпроса: "как да живеем и да действаме след 1989 г.? Да се променим ли, ще устискаме ли, ако останем същите?"

Героите са четири момчета с различни характери, умствени способности и произход - включително етнически: "доброто и хубаво момче", тарторът, циганинът, побойникът. Те са патологични крадци, усвоили занаята на дребните престъпления в ТВУ-то; излезли от затвора - на училището и на соца, продължават да крадат, при това в по-големи размери: накрая дори отварят банка. Нищо, че единият не може да чете. Салфетковите банкери не са нещо непознато у нас.

От пълно пропадане ги пази единствено приятелството и съперничеството за любовта на едно момиче, което свири на виолончело. Актьорите са непрофесионалисти, симпатяги, не са избягнали съвсем декламациите, но и - слава богу - не са типичният ВИТИЗ материал. Режисира Константин Буров, продуцент - Андрей Алтъпармаков (той почина, преди да види продукцията, завършва я съпругата му Нина).

"Отрова за мишки" е филм честен, с добри намерения, без претенции и тежка символика, със забавни хрумки, пестелив диалог и усет за епохата. Но в него има и доста аматьорски, недоизпипани елементи - да беше студентска късометражка, да го похвалим, а то - пълнометражно произведение с държавна субсидия. Все пак и за по-лоши са ни харчили парите.