Един на всеки четирима българи гладува, а на човек у нас се падат годишно по 100 кг изхвърлена храна. Това каза изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова вчера по повод Световния ден на прехраната. "Ежегодно в ЕС се разхищават 90 млн. тона годна за консумация храна, а в същото време един от четири българи гладува, едва оцелявайки под или на прага на бедността. Европейски данни сочат още, че около 100 кг храна на човек от населението се унищожава всяка година в България", коментира Миланова. Тя цитира данни на националната статистика, според които 1.5 млн. българи живеят на прага на бедността. "Наши изследвания показват, че когато човек разполага с толкова малък бюджет, първото нещо, от което спестява, са комунални услуги, а на второ място това е храната", обясни Миланова.

Както неведнъж и тази година от неправителствената организация алармираха, че има много механизми, за да се намали количеството храна, което се изхвърля. Един от начините е да се инициират законодателни промени, за да бъдат стимулирани хората да даряват храна. "Съществен проблем у нас е, че потенциалните дарители на храна нямат достатъчно стимули да я даряват и за тях е по-евтино да изхвърлят храната, когато изтече срокът на годност, не може да бъде продадена или когато търговският вид не е добър", обясни Миланова. Според сега действащото законодателство разходите за изхвърляне на храна са нулеви, докато ако човек реши да дари храна, трябва да плати 20% ДДС върху нейната стойност. Според шефа на БХБ държавата трябва да създаде облекчения за дарителите на храна и да ги стимулира по-често да даряват. По нейните думи има едва 3-4 страни в ЕС, сред които и България, в които не е намерен механизъм за даряване на храна в помощ на гладуващи хора.

ОТЧЕТ

Миналата година банката е събрала над 260 тона храна, с които са подпомогнати над 15 хил. гладуващи деца, възрастни и социално слаби семейства. През тази година са организирани помощи за пострадалите от наводненията във Варна, Добрич и Мизия. За да получава целеви дарения, които иначе са рядкост, от банката правят акции два пъти годишно със съдействието на големи търговски вериги и помощта на доброволци. В последната кампания през последния уикенд на май са събрани над 4 т. храна от 8 обекта в София.

ТЪМНО БЪДЕЩЕ

В Световния ден на храната организацията Global Harvest Initiative (GHI) също публикува тревожен доклад, но в глобален аспект, че до 2050 г. светът няма да има достатъчно храна, ако не се увеличи производството. В него авторите посочват, че с очакването населението на планетата да достигне 9 млрд. до 2050 г., търсенето на храни, горива и други продукти ще изпревари значително предлагането, ако се запази сегашният темп на производство. По думите на изпълнителния директор на GHI Маргарет Циглер, ако не бъдат предприети незабавни мерки, може да имаме проблеми още през 2030 г. Регионалните анализи на организацията показват, че през 2030 г. едва 67% от търсенето на храни в Източна Азия ще може да бъде посрещнато, ако се запази сегашният темп на производство. В Африка този процент е едва 15, което ще доведе до значителен внос на храни. В същото време очакванията са, че производството ще надмине търсенето в Латинска Америка, като най-отчетливо това ще бъде в Аржентина, Бразилия, Чили, Парагвай и Уругвай. Така регионът ще се превърне в основен източник на хранителни продукти за все по-голямото и урбанизирано население на Азия, се посочва в доклада.