Футболистите рядко си признават, че поставят на първо място парите. Благой Георгиев обаче не се притеснява, след като в продължение на 6 години играе в Русия, но непрекъснато отхвърля оферти от чужбина. Ето какво още споделя българският футболист пред руския в. "Футбол".



- Дойдохте в "Рубин" и казахте, че искате да играе в топклуб. Още ли мислите така?

- Вече 6 години съм в Русия и "Рубин" винаги е бил за мен един от топклубовете. Организацията, условията, футболистите - всичко е на топниво. Стадионът е чудесен, публиката не спира да ни подкрепя.

- В Казан "Рубин" има конкурент - хокейният "АК Барс". Ходихте ли да го гледате?

- Не, тъй като изобщо не разбирам от хокей. Не знам правилата и не успявам да следя шайбата.

- Започвате кариерата си в "Славия", който по това време е сред най-добрите клубове в България. Защо сега има такъв спад?

- В "Славия" никога не са имали претенции да се борят за титлата, но пък винаги е имало най-добрата школа. Приоритет е да се развиват млади играчи и да се продават в чужбина.

- "Всяка секунда от моя живот благодаря на Бог" - това са ваши думи. Помагате за строителство на църкви и постите редовно. Как един футболист стана толкава религиозен?

- Няма конкретна причина. Бях на 14 или 15 години, когато започнах често да посещавам църквата до дома ми в София. Постоянно разговарях със свещениците. Постепенно това стана част от живота ми, при това много важна. На църква трябва да се ходи всеки ден, а не само когато човек има затруднения. И не само заради себе си, но и заради близките ти. Не е нужно постоянно да мислиш за себе си. Бог знае какво ти трябва и ще ти го даде.

- В националния отбор играхте с Димитър Бербатов, който прави впечатление на заспал гигант, но същевременно е най-добрият футболист на България. Какъв е той всъщност?

- Такъв е и извън терена - неразговорлив и вечно вглъбен. Но иначе е страхотен. С него се играе много лесно, но за съжаление както той, така и аз приключихме с националния отбор. При това по една и съща причини - конфликт с треньора и ръководството.

- Как се озовахте в "Алавес"?

- Играех в "Славия" и испанците идваха да ме гледат няколко пъти. Винаги съм искал да играя в Примера, още повече че Христо Стоичков е легенда на "Барселона". Харесаха ме, но една седмица преди да замина претърпях операция и реших, че всичко ще пропадне. Преминах успешно медицинските прегледи и само след 3 дни трябваше да играя срещу "Барселона" на "Ноу Камп". При това, без да съм тренирал. Имаше 90 000 души, а аз се контузих в 75-ата мин. и след това 2 месеца не играх.

- След Испания отидохте в Сърбия. Защо?

- Защото "Цървена звезда" е най-великият клуб на Балканите. Нямаше как да изпусна този шанс. "Звезда" има уникална публика, на мачовете ни идваха по 50-60 хиляди. Прекарах страхотно време в Белград, станах и шампион с отбора, на който продължавам да съм голям фен.

- Бяхте и в Германия, как ви се стори там?

- Германия е най-доброто място за футбол в света като организация, стадиони, база, тренировки. В "Дуисбург" преди мен бе играл моят приятел Илия Груев и там ме посрещнаха супер. Играх 30 мача по 90 минути, като пропуснах само един. И то, защото си купих нов мерцедес, с който отидох на тренировка. Бях вкарал на "Шалке" в предния мач и трябваше да съм титуляр. Треньорът обаче ме извади от състава. Попитах го защо, а той ми отговори, че в Германия не е прието един футболист да кара по-хубава кола от президента на клуба. На следващия ден отидох с такси на тренировки и веднага бях върнат в отбора.

- Защо не останахте в Германия?

- Заради парите, не крия. Предлагаха ми договор за 3 години, но парите, които ми даваха в "Терек", бяха много повече. Изкарах 4 години в Грозни и съм доволен. Децата ми не се интересуват за кой отбор играя, а какво има в хладилника. Нека всеки си мисли, каквото иска.