:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 436,945,070
Активни 120
Страници 12,727
За един ден 1,302,066

Скулптор прави от природата артпроизведение

Снимка: организаторите
Част от красивия синтез между фантазия и реалност на Русев.
В Артцентър "Илинденци", община Струмяни, бе открита преди няколко дни изложба, посветена на 60-годишния юбилей на скулптора Иван Русев. Тя бе съпътствана с пластики, рисунки и живописни творби от Калина Тасева, Габриеле Бергер (Австрия), проф. Емил Попов, проф. Красимир Джидров и Нина Русева. Бе представена и изложба с произведения, създадени по време на живописен пленер, организиран от СБХ и фондация "Артцентър Илинденци". Гостите бяха посрещнати с изпълнения на младежкия духов оркестър от Сандански. И всички минаха по нов маршрут в "Мраморния град на изкуствата" - с експозиция от тъмен камък и от най-белия мрамор от Пиринския край, край 600 фрагмента от пръст и рисунки.

Иван Русев амбициозно нарече изложбата си "60 милиона години - реката", защото под каменния град са разкрити следите на река, текла тук преди 60 милиона години. Като "сурово, първично и мощно" определя изкуството му акад. Светлин Русев.

Всъщност скулптурният обект "Мраморният град на изкуствата" е един проект, реализиран от Иван Русев и възникнал в края на 90-те години на миналия век. С много работа постепенно се изгражда силуетът на предполагаемо селище, съществувало на това място, интерпретирано от твореца като уникална скулптурна форма. В "Мраморния град" присъстват знаковите за автора "рязани" колони, наречени от него "Пеещи камъни".
1147
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД