Екипът на финансовия министър Румен Порожанов "приземи" надутите досегашни прогнози за развитието на българската икономика и ги върна по-близо до реалността. |
Това показва есенната макроикономическа прогноза на финансовото министерство. Тя ще бъде и базата за изготвянето на проектобюджета за 2015 година. През ноември със своя прогноза за развитието на икономиката у нас ще излезе и Европейската комисия.
След отчитане на икономическите тенденции финансовото министерство е преразгледало в посока надолу очаквания реален растеж на Брутния вътрешен продукт (БВП). Вместо заложения през пролетта ръст от 2.1%, сега се очаква реалният растеж да е 1.5%. Икономиката ще расте по-бавно и през периода 2015 - 2017 година. За 2015 година вече се залага ръст от 1.2%, при ниво от 2.6% в пролетната прогноза.
Ревизираните данни показват, че основното допускане за растеж през 2014 година, движен от вътрешното търсене, се разминава с реалността. Ръстът на вноса за 2014 година вече се оценява на 3.4%, при заложени 6.3% през пролетта. Не се сбъдват и прогнозите за чувствително увеличение на износа - при заложено в пролетната прогноза ниво от 6.9% сега очакванията са за 2.5%. Така нетният износ ще е с отрицателен принос към растежа през 2014 г. В следващите три години не се очаква сериозна динамика по тези показатели - износът ще нараства с от 3.6 до 4.4%, очакваният ръст при вноса е от 3.1 до 4.8%, при първоначални очаквания за динамика в диапазона 6.3 - 7.4%. Много по-бавно от очакваното ще растат и частното потребление, и инвестициите в основен капитал.
На фона на тези параметри след допълнителна преоценка на данните се очаква БВП в номинален размер за 2014 година да достигне 81.431 млрд. лв. За 2015 г. прогнозата е за БВП в размер на 82.979 млрд. лв. Като цяло прогнозите за БВП в идните три години са свити с до около 5 милиарда лева на година в сравнение с оптимистичните очаквания от пролетта.
РАЗЛИКИ
Есенната макроикономическа прогноза дава малко повече оптимизъм за заетостта и коефициента за безработица. При прогнозирана през пролетта безработица от 12.8%, сега прогнозата е показателят през 2014 г. да достигне 11.8%. Макар и незначителен, по-голям ръст има и при заетостта - 0.2% в есенната прогноза, при 0.1% в пролетната. При инфлацията прогнозите драстично се разминават с реалността. При приемането на бюджета за 2014 г. бе заложена инфлация от 1.8%. Четири месеца по-късно прогнозата бе за дефлация от 0.2%, а сега прогнозата е за дефлация от 1.1%. В следващите години цените също ще остават почти непроменени, като се очаква средногодишната инфлация да достигне 1.6 на сто едва през 2017 г.
БВП
Последните данни за БВП в размер на 81.431 млрд. лв. се разминават със заложеното ниво на БВП в проекта за актуализация на държавния бюджет. В него финансовото министерство базира сметките на база на очакван БВП в размер на 79.178 млрд. лв. Разликата не дава значително отклонение при пресмятането на заложения дефицит като дял от БВП. При БВП от 81.431 млрд. лв. и предвиденото нарастване на дупката в хазната до 3.1523 млрд. лв. дефицитът ще стигне 3.9% вместо сегашните изчисления, които го пращат на ниво от 4%.