|
които бавно, мълчаливо
отиваха към тишината....
Далечни хора от полето
и полутъмните квартали,
така спокойно мълчаливи,
като пръстта, като тревите...
По-лесно е и по-достойно
за истината да умираш,
отколкото да я възпяваш.
А колко струват всички думи -
една тревица, две тревици?
Аз зная, днес хитрецът лесно
звездите може да тълкува.
Доносникът балон надува
и в облаците се издига.
И с мила котешка усмивка
лакеят мислите си сресва.
Да, зная майка как се рови
в сметта и кокалче намира.
и зная, българско детенце
и този ден ще изнасилят.
Напред, призвани! - да превърнем
смъртта в изписана хартия...
По Азбуките кръв се стича,
но жабите ни са латински.
А аз ги слушам и си спомням
за тези мълчаливи хора,
и зная - мъртъв е баща ми,
и зная - мъртво съм отроче,
и кръв ми капе от очите,
та костите си да изплача,
Българията да изплача,
та някак си да имам гроб.
Иван Методиев - визитка
Иван Методиев е роден през 1946 г. в София. Досега е издал над дузина поетични книги. Една от тях - "Гъзове и облаци", силно разгневи покойния председател на СБП Николай Хайтов навремето, но последната - "Време и нищо", върна поета в руслото на нормативната лексика и присъщата му философичност. Методиев е химик по образование, дълги години беше редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември". Стиховете му са превеждани на много чужди езици.