Правителство на малцинството, разчитащо на плаващо мнозинство в търсене на общото кратно, наричано от едни "национално съгласие", от други - "разпределение на порциите". Това е засега вариантът за съставяне на правителство и консумация на властта.

Актуалната обстановка в "Телеграф" е представена на езика на популярната (с тенденции към популистка) политология: "РБ отказа поредна оферта на ГЕРБ. Радан с троен лупинг за коалицията". В "Стандарт" нещата изглеждат по-игриво, което прави тона по-оптимистичен: "Двама са малко, трима са много за кабинет. Борисов иска правителство на малцинството. Реформаторите се дърпат, канят и патриотите". Вчера ББ след среща с голееемия европейски приятел на България и ГЕРБ Жозеф Дол каза, че "почти бил готов" за правителство на още по-редуцирано малцинство (само ГЕРБ) с още по-плаваща подкрепа. (Сиреч - за всяко гласуване трябва да се пазарува парламентарна подкрепа - чудно!)

Образец за надпартийно и надличностно поведение е новият председател на парламента (пак "Стандарт"): "Всички да научим урока по смирение призова Цецка Цачева в първото си интервю". Тя вече си е заела мястото на "първа сред равни", нищо не й коства да се смири и да призове другите към същото.

Всички говорят за стабилност, национални приоритети, политическа програма, договор с избирателите и други екзистенциални понятия без никакво практическо приложение в бита и жита (както има битие и бит, така има житие и жит).

Реалната политика е друга работа - тя има своята поетика и своите тайнства (задкулисие), но практиката е сурова проза. Като семейния живот в третата възраст, както го е видял "Телеграф": "Пенсионери се женят и развеждат, за да може да вземат наследствена пенсия, помощи или просто за да съберат скромните си пари за старост приживе".

И бракът, и разводът - по сметка. Ей това е тъжното - човек да не може и да се разведе просто така, за кеф.