Тази година реших да посрещна светлия празник на будителите, облечен като мечка.

Кое в днешно време може да събуди човек така, както непозната мечка, която му потропва на вратата!

Костюмът се оказа доста употребяван, изцапан с разни мармалади, с които са черпели предшествениците ми, дупките за очи бяха пробити накриво и почти не се виждаше през тях, отзад козината беше проскубана, та ми беше студено, като се обърна с гръб към вятъра и като сядам, но пък ноктите и на четирите лапи стърчаха повече от респектиращо.

За да свикна с новата си кожа, я намъкнах и отидох да стресна съседа.

И наистина се стресна и събуди - защото, макар че беше нощ, рече:

- Добрутро! Сега я втасахме!

- Честит ден на народните будители! - му рекох. - Ха сега, черпи едно, защото иначе, по стара народна традиция, ще ти сторя някаква пакост.

- Цецо, ти ли си? - попита съседът.

Не съм Цецо, но отзад духаше пронизващ ветрец, взе да ми става студено, та закимах с мечата глава.

- Правилно, нищо не казвай, че тия сигурно пак са ми нацвъкали бръмбари навсякъде. С кой акъл идваш тука? Сега не е удобно, имам гости, преговаряме конфиденциално разни работи... Нови времена, нов стил, разбираш...

- Кво става там? - викна някой от хола. - Репортерите ли ни надушиха?

- Няма страшно, само някаква мечка е слязла от планината - отвърна комшията.

- А, добре - отвърнаха от хола. - Щото ние се притеснихме да не е Цецо...

- Какъв Цецо, бе - рече домакинът убедено. - Той си е в Белград...

- Абе, знае ли човек - рекоха отвътре. - Да не стане някоя беля, че и Сотир после не може да ни оправи...

- Вие си го назначихте - рече им някакъв друг.

Стана ми хептен студено отзад, затова помолих възпитано да вляза и уплаша гостите. Комшията се поколеба малко, после рече:

- Я влез, нихната мамица да уважавам аз, пък те да ми правят въртели цяла седмица! Влез и им изкарай ангелите!

Поразроших колкото козина беше останала отпред, разперих нокти и нахлух в хола с най-бойното мечо ръмжене, което можах да измисля:

- А-а-а-а-ррррр! Дайте меда! Къде скрихте меда!

Подейства! Ама как подейства! Двама се скриха коалиционно под масата, друг изскочи през прозореца, без да се бави да го отваря, мацките се заключиха в клозета, само един, доста подпийнал, се облещи насреща ми и рече:

- Ти пък кога свари да си обръснеш мустаците!

Тъкмо да му отговоря, че мечките нямат мустаци, нахлу охраната и тогава разбрах: първо, че заради лошата видимост съм объркал комшията, и второ - от какво са тия дупки отпред и отзад на костюма, през които можех да провра пръст. Ние, мечките, сме съобразителни, особено в някои случаи, та, и аз рипнах през прозореца и хукнах, а след мен търчаха някакви и крещяха:

- Дръжте Цецо! Цецо се е върнал! Дръжте го!

На Деня на будителите очевидно стават чудеса - изведнъж тоя вик събуди дремуцащото пред телевизорите гражданско общество, то изскочи на улицата с тояги и викове и хукна подире ми. С костюма се бягаше трудно, скоро започнаха да ме настигат. И тогава стана чудо - небесата се отвориха, оттам долетя моят бял ангел-хранител, кацна гнусливо на изцапаното със сладко от вишни рамо на костюма и рече:

- Кажи им, че не си Цецо бе, будала!

Обърнах се, вдигнах лапи нагоре и викнах:

- Не съм Цецо, бе! Мечка съм! Мечка съм! От пансиона в Белица!

Гражданското общество загуби интерес, свали тоягите и си тръгна, мърморейки:

- А, не бил Цецо... Само някаква мечка... Как пък е стигнала от Белица чак дотук... Глей, значи, какви чудеса стават...

Благоразумно паднах на четири лапи и защраках с нокти към къщи.

Кой ли пък беше тоя будител Цецо, дето ги събуди и уплаши повече от мечка? Май трябва да почна пак да чета вестници...