Депутат излезе на улицата. Днес щеше да отиде пеша в парламента.

От него не струеше ентусиазъм. Не му се ходеше с крака. Но пък нали така се раждат легендите - днес отидеш пеша на работа, утре си платиш сам обяда в ресторанта и ти излезе име на народен човек.

Депутатът не бе ходил пеша по улицата от 12 май 92-а година...

Оттогава нали все е в парламента, дотолкова бе свикнал с положението си, че вече не помнеше от коя точно парламентарна група е, знаеше си стола в заседателната зала, бюфета, тоалетната, мерцедесът чака пред входа и това е.

А сега стои на тротоара и си духа дланите.

Бе забравил, че на улицата няма климатик!

...И осветлението нещо не го бива, почти обед е, а е едно такова мъгливо. А за тротоара да не говорим - не е персийски килим, нито мокет, не е вносна теракота, с някакви груби, тоталитарни на вид плочи е застлан.

Депутатът се огледа наляво, после надясно, опита се да се замисли накъде точно да тръгне, пък извади мобилния си телефон и повика служебния автомобил.

Докато чакаше, из главата му пъплеха разни мисли.

Това да ходиш по улиците се оказа много страшно! Човек не може да добие реална представа за състоянието на страната!

...Струва ти се, че е пълно с безработни, а всъщност това е зрителна измама, безработицата рязко намалява, в последния ни информационен бюлетин го пишеше!

...Знаеш много добре, че и престъпността намалява с тенденция към изчезване, обаче чуваш престрелки, и взривове чуваш! Ужас, сигурно са халюцинации, повредил се е нещо с това ходене пеша!

...То пък едно ходене! Не, сигурно е болен, щом уверено вървим по магистралата към Европа, а пък улиците ни като лунен пейзаж, ако бе тръгнал по тротоара, щеше да му се налага да прескача дупки като коза! Нямаше търпение да иде в парламента и да прочете пак отчета за успехите, та да се успокои!

В този момент служебният автомобил най-сетне дойде и депутатът потъна в него като дебела пачка в луксозен портфейл.