лександър Дойнов и Милен Миланов на бутилка водка размишляват по шопенхауеровски за живота - това е една от запомнящите се сцени в спектакъла "Емигранти" от Славомир Мрожек. Премиерата се състоя преди дни на сцена "Миракъл" в театър "Българска армия", а режисьор е Диана Добрева.

Действието е изцяло съсредоточено в сиво мазе, което двама емигранти държат под наем. Кушетки, висяща от тавана гола крушка, стара радиоточка и оплелите се като черва тръби на парното отопление изчерпват интериора в скромната им квартирка (сценографията е дело на Нина Пашова). Въпреки че си съжителстват от доста време, мъжете нито веднъж не се обръщат по име един към друг. Неназована остава и родината им, както и мястото, където са се приютили. Така пиесата, макар да е вдъхновена от личните преживявания на драматурга, подвизавал се дълго като емигрант, придобива обобщаващо звучене, а посланията й са универсални. Героят на Александър Дойнов е обикновен гурбетчия, елементарен, с просташки маниери, или казано с думите на съквартиранта му: "Там си роб на държавата, тук - на собствената си алчност". За втория персонаж пък зрителите впоследствие узнават, че е враг на строя, "анархист". А предвид това с кого е принуден да си съжителства в чуждата страна признава, че се чувства като "гонокок в компанията на едноклетъчно". Мисията на живота му е да напише велик труд за свободата и тъкмо в това се корени трагедията му. Когато човек живее в робство - духовно или политическо, - той с всяка фибра на тялото и ума си съзнава каква ценност е свободата и е устремен към нея. Но в мига, в който като емигрант се оказва свободен, не само му става чужда психологията на роба, но вече и не изпитва потребност да пише за нея. Тъкмо това прозрение на героя интелектуалец бележи кулминацията на спектакъла. Следва неочаквано разкритие и още по-неочакван обрат. Още повече че първата сцена, в която мъжете се сдърпват заради една цигара, с нищо не подсказва в какви дълбоки води ще навлезе пиесата. Публиката се наслаждава на динамичния, пропит с горчив хумор диалог, на наситеното действие, в което емоциите градират.

Екипът, създал постановката, и ръководството на Армията заслужават адмирации за избора на това заглавие. Актуалната тема за емиграцията силно вълнува родния зрител, а и в представлението този проблем е разгледан в широк спектър. Визира се не само принудителното изгнаничество, но и драмата на човека, който се чувства емигрант в собствената си родина. И не на последно място - емиграцията като състояние на душата.