|
| *** |
С радушна усмивка ги посреща председателят на парламента:
- Здравейте, здравейте, здравейте! Я какви сте ми хубави, все едно специално сте подбирани!
Тук избухва първият смях, все още лек.
- И теб си те бива! - отговарят му по-устати парламентаристки, пък избухват в кръшен смях.
Смеем се, разбира се, и ние.
Парламентаристите понечват да продължат по коридорите на Народното събрание, но председателят ги спира, става сериозен.
- Момент, момент! - казва им. - Има някои дребни формалности за уреждане!
Те спират, гледат го, някой по-назад пита друг малко по-напред: "Какво ще ядем?"
Смях.
Председателят на парламента продължава:
- От тази година има някои промени в правилника на българския парламент. Вече в първия пленарен ден събираме пари от депутатите.
- Защо?! Как така?! Откъде-накъде?! - чува се възбудена парламентарна реч.
По-оправен депутат надвиква колегите си:
- Как така ще събирате пари от депутатите?! Това е светиня, а не селска баня!
Още смях.
- Кой гласува тези промени в правилника на българския парламент?! - продължава друг, не по-малко оправен.
- Вие - отговаря председателят, - в последния парламентарен ден на миналата сесия. Тази точка мина веднага след точката за депутатското право на първата нощ в избирателния му район.
По-буен смях, някой даже се закашля.
Депутатите се тюхкат, самообвиняват се. В това време председателят гледа в списък:
- Значи, очаквам от вас пари за ремонт на тоалетните...
- Безобразие! - прекъсват го двама-трима. - Защо ние ще плащаме за такъв ремонт?!
- Ами ако искате да ходите по нужда в нехигиенични помещения, моля, няма да ремонтираме.
Те се чудят какво да кажат, председателят - не, той чете от списъка:
- Трябват пари и за нови столове!
Те пак шумят, но той ги надвиква:
- Много ядете, бе! Не стига че тоалетните са станали на нищо, ами и трошите столовете като кибритени кутии!
Буен смях, има и кикот.
- Аз за това нямам вина, моето тегло е идеално - точно толкова килограма, колкото сантиметра е ръстът ми!
Още смях, буен, още кикот.
Председателят е търпелив:
- Ръстът в сантиметри минус сто, колега!
Онзи се опитва да спори, бучка със снажен пръст в екрана на смартфона си в търсене на информация. Появява се рецепта за мусака.
Смях, много смях.
Председателят продължава да изброява:
- Ще дадете също пари за микрофони.
Някои депутати дюдюкат, но на шефа им окото не му мига:
- Колко пъти съм ви казвал да не ги намествате тези микрофони! Чупят се! Кой както излезе на трибуната да говори, намества микрофоните! На нищо ги направихте! И пултовете за гласуване съсипахте! Целите са в петна от мръсни пръсти! И за тях дължите пари!
Тук всички ние вече направо цвилим от смях. А на родителите, които водят децата си в детската градина или в училище, изобщо не им е смешно.