Трябва да си напълно коравосърдечен и опериран от чувства, за да се въздържиш да не подсмърчаш на "Свети Винсент". Филмът на Теодор Мелфи идва с една от най-сериозните заявки за номинация "Оскар" за главна мъжка роля - на Бил Мъри. Мъри не за пръв път играе роли на особняк и темерут, но този път вероятно ще бъде и зачетен.

Като дух, настроение, а и сюжет, филмът много напомня "Колкото толкова". Горчивата комедия също донесе академични награди на Джак Никълсън и Хелън Хънт. А други сравняват "Свети Винсент" с "Наръчник на оптимиста" или "Отбивки". Да, наистина - във филма на Мелфи има много елементи, които сме виждали другаде, и реплики, които сме чували другаде. Но това не значи, че той не "работи" зрителя по тънката струна.

Не се подвеждайте и по заглавието - "Свети Винсент" е напълно подходящ и за атеисти и хора от други вероизповедания. Религиозният елемент в сюжета е твърде хлабав и служи само като рамка на разказа, който е напълно приземен в днешния ден на една провинциална американска улица.

Сферичната Мелиса Маккарти е самотна майка, която се опитва да отгледа своя син напук на изневеряващия си мъж. Момчето, разбира се, е аутсайдер в новото училище. По неволя то се сближава с необщителения, кисел съсед от съседния двор. От дума на дума, Бил Мъри се оказва новата "детегледачка" на 12-годишното момче. Той, естествено, получава заплащане за това от майката, която работи нощни смени в "Бърза помощ". Но уроците на живота, които преподава на малкия Оливър, струват доста повече. На пръв поглед той изглежда най-неподходящият човек за тази роля - води момчето да залагат на конни надбягвания, в бара и го среща с бременна руска проститутка (чудесна Наоми Уотс). Групичката самотни аутсайдери лека-полека се сплотява от неочаквано приятелство, в края на филма граничещо със семейна близост.

"Свети Винсент" експлоатира не едно и две клишета, но към сърцето на зрителя го водят разбиващите актьорски изпълнения, начело с Мъри.