Трогателно е как загрижени европейски функционери водят за ръка уж изпечени български политици, за да не се спъват в неподходящ момент. Лидерът на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол долетя в София разтревожен, че Бойко Борисов се лута как да направи правителство, след като е спечелил изборите. Дясната солидарност в Европа се задейства, за да го упъти.

"В България съм, за да отправя посланието, че страната трябва час по-скоро да има стабилно правителство, което да служи на гражданите и да донесе спокойствие", заяви Дол. Той подчерта, че кабинетът трябва да бъде десноцентристки и оглавен от лидера на ГЕРБ. Колко просто и ясно! На него му стига да отчете, че в ЕНП се увеличава броят на управляващите партии, като знак за растящата сила на десния интернационал, докато той му е председател.



А как ще стане? - оправяйте се



Жозеф Дол можеше да ни даде за пример своята страна Франция, но неизвестно защо се въздържа. Не е изключено да е изпитал неудобство, защото там управлява левицата, но той се срещна в България с партии от целия политически спектър, включително и с левицата (без Патриотичния фронт, "Атака" и "България без цензура"), и можеше спокойно да направи паралел с френския политически живот.

Каква е картината там, обобщи в последния си брой седмичното издание "Журнал дю диманш": "При липсата на нови идеи за излизане на Франция от маразма, в който е затънала, политиците изглежда намериха решение - да сменят името на своята партия. Ето какво би дало достатъчно работа на политическия маркетинг. Толкова по-зле за битката на идеи - някогашния голям френски специалитет. Франция се превърна в идеологическа пустиня".

Всички големи партии - голисти, социалисти и националисти - внезапно откриха, че имената вече не им отиват и



трябва да се казват по друг начин



Пръв заговори в края на септември за преименуване кандидатът за лидер на десницата Никола Саркози, който като бивш президент мечтае за политическо възкресение. Той вече не харесва, че неговата партия "Съюз за народно движение" (партията и на Жозеф Дол) се казва така, и обеща, че ако се върне начело чрез вътрешни избори в края на ноември, ще предложи да бъде преименувана. Засега пази в тайна каква ще бъде новата й запазена марка.

Сегашният премиер на Франция Манюел Валс, който по амбициозност прилича на Саркози, взриви спокойствието в Социалистическата партия на 23 октомври с интервю в близкото до левицата седмично списание "Нувел обсерватьор", като призова да се скъса с левицата от миналото. Според него партията му трябвало да бъде "прагматична, реформистка и републиканска", но не пожела да я определи като социалистическа. Самият той не се обижда да го наричат социалдемократ или социаллиберал, което френските социалисти традиционно смятат за ренегатски етикет, нито пък се дразни от обвиненията, че убива паметта за Жан Жорес, Леон Блум и Франсоа Митеран.

Валс обаче все пак не е политически отцеубиец като лидерката на Националния фронт Марина льо Пен, която смята, че името на нейната партия, създадена от все още живия й баща Жан-Мари льо Пен, само я излага. Тя желае да го смени, защото е натрупало много негативи като символ на ксенофобия, расизъм и антисемитизъм.

Така партиите, които до голяма степен определят физиономията на френския политически живот, в момента са погълнати от амбицията да се преродят. Парижкият професор по психоанализа Жерар Милер определи това явление като



"фантазия за девственост"



"Да си смениш името, да заминеш на другия край на света, да започнеш живота си наново - има пациенти, които се увличат по тази мечта, когато нещо или някой им става твърде непоносим. Някои политически ръководители им приличат. Те също желаят да се разтоварят от нещо, което им тежи: тяхната партия, историята й, нейните традиции, името й."

Такива примери могат да се намерят изобилно и в България, като най-новият е от 27 октомври т.г., когато Коалиция ББЦ се преименува на Български демократичен център. Така новопокръстените български консерватори на Бареков решиха, че като парламентарно представена група ще придобият по-приемлив европейски образ и ще се отърсят от популисткия си етикет. Жозеф Дол основателно ги заподозря, че си измислят фалшив образ, и тактично ги заобиколи, защото пожела "да се види с представители само на демократични партии".

Политоложката Виржиния Мартен, председател на мозъчния тръст "Диферан", коментира пред "Журнал дю диманш", че "намерението на соцпартията, СНД и Националния фронт да сменят имената си е белег за голямата криза на доверие, която преживяват политическите партии. 80-90% от французите не им вярват. Свършено е с политическите партии като олигархични и структурирани организации, в които традициите се предават от баща на син... Всички партии, дори по-масовите, са станали формации на своите кадри с твърде малко активисти извън апарата си", заяви тя.



Съвременните политици вярват в прераждането,



защото нямат вяра в идеите, които би трябвало да изразяват. Както Бойко Борисов си фантазира, че може да се върне на бял кон и народът да забрави какво е представлявал като премиер само преди година и половина, така и френските лидери си фантазират за нова непорочност. Въпросът е кой би се хванал на този фокус. Изследване на Френския институт за обществено мнение (ИФОП) показа на 26 октомври, че само 16% от симпатизантите на СНД, 13% от симпатизантите на социалистите и също 13% от симпатизантите на националистите биха желали любимите им партии да си сменят името. Съответно на 47%, 49% и 43% от същите среди казват, че дебатът по този въпрос им е безразличен или ги отвращава.

Безпътицата, в която затънаха всички партии, предизвиква сходни реакции у симпатизантите им, независимо дали става дума за левица, традиционна или крайна десница. И независимо дали става дума за Франция или България. Избирателите губят както доверие към партиите, така и интерес към политиките им, защото виждат, че нищо не се променя. Само високопоставени функционери като Жозеф Дол могат да спечелят нещо от политическия маркетинг и затова са загрижени имитацията на борба между дясно и ляво да продължава. За 25 години българите обаче надраснаха политическия си наивитет от зората на прехода и не надават трепетно ухо да уловят съвети от високо европейско равнище. Политическото им поведение е същото като на французите, а на последните избори дори показаха, че са отишли още по-напред, като за наказание на цялата политическа класа над половината от тях въобще не си направиха труда да гласуват за когото и да било. Поуката е, че не бива да се наднича за девици в политическия бардак.