Попълването на Фонда за гарантиране на влоговете с пари от управление "Банково" на БНБ нарушава не само българските закони, но и договора за функциониране на ЕС, категорични са експерти. Вчера БСП внесе промени в Закона за гарантиране на депозитите, според които се дава възможност за попълване на недостига в гаранционния фонд с резерва от "Банково управление" на централната банка. Проектът е подписан от група народни представители на БСП начело с Михаил Миков, Атанас Мерджанов и Румен Гечев.

Използването на пари от резерва на БНБ за попълване на гаранционния фонд противоречи на правилата на валутния борд, реагираха експерти още в понеделник, когато председателят на червената партия Михаил Миков обяви за готвените намерения. Вчера Румен Гечев заяви, че с предложението се цели да не се увеличава бюджетният дефицит над изискваното от ЕС ограничение от 3%. Гечев поясни, че резервът на "Банково управление" няма нищо общо с паричния съвет, а резервът от над 5 милиарда лева в управление "Емисионно" се запазва. Депозитът на управление "Банково" в "Емисионно" обаче фигурира в месечния баланс на второто управление, което, от своя страна, е гарант на валутния борд.

Икономисти и експерти са категорични, че предложението на БСП е абсурдно и противоречи на редица закони и разпоредби. "Не е възможно правителство да взима пари от централната банка. Това не може да се случи, дори да се променят родните закони, защото е вкоренено в европейското законодателство", обясни икономистът Георги Ангелов пред "Сега". Икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков също смята, че идеята на БСП противоречи на разпоредбите на ЕС. "Освен това, и с предложението на БСП, дефицитът ще мине 3%", обясни Стайков. Той попита дали Румен Гечев осъзнава, че дефицитът се дължи на неизпълнение на приходи, на подкрепа за здравната каса и други. Стайков обясни още, че резервът на управление "Банково" е необходима част от валутните резерви. "Ако намалиш сумите в това управление, намаляваш валутните резерви, а такова намаляване води до нестабилност", каза той пред "Сега".

Според проектозакона на БСП при недостиг на средства във Фонда за гарантиране на влоговете той може да задължи банките да внасят 4 пъти по-висока сума от тази, която предоставят на фонда сега. В момента банките плащат годишна такса от 0.5 на сто върху сумата от депозитите. Ако обаче фондът реши, ще може да поиска от тях до 2% от общия размер на влоговете им. От текстовете става ясно още, че ако фондът не може да покрива задълженията си, той ще може да увеличи премиите на банките за 3 години и да ги изиска авансово. Подобни поправки обаче биха накарали банките да търсят начини за наваксване на загубите. Наскоро зам.-председателят на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова обясни, че ако се поиска от банките да увеличат вноските си в този фонд заради недостига, най-вероятно ще се стигне по повишаване на лихвите по кредитите.

На остра критика вчера бяха подложени и предлаганите от правителството поправки, с които се прави опит да се елиминират масовите прехвърляния на вземания от КТБ. Реално те едва ли ще могат да се ползват при този случай. Проблемът е, че няма как да се придаде обратно действие на тези норми и те ще могат да действат само за в бъдеще. Ако бъде направен опит да им се даде обратна сила, то почти сигурно Конституционният съд ще ги отмени, ако бъде сезиран. През последните години това се е случвало при всеки опит за обратно действие на някой граждански закон.

Преди два дни правителството прие проектопромени в няколко закона, сред които и този за гарантиране на влоговете. С тях се предлага на парламента да гласува поправка, според която няма да има никаква възможност за валидни цесии след датата на процедура по особен надзор или след отнемане на лиценза на дадена банка. Просто съответната банка дори в процедура по несъстоятелност ще може да отказва на законово основание да изплаща пари на появил се нов кредитор. С друго изменение правителството иска да пресече претенции към гаранционния фонд от вложители, ползвали преференциални условия до поставянето на банката под надзор. Кабинетът смята, че сега има законова дупка, защото след въпросната дата квесторите намаляват лихвените нива. Това пък дава основание на хората с преференциални лихви после да твърдят, че след намаляването на лихвите те отговарят на общите условия за гарантиране на влоговете. Тази поправка обаче също може да действа занапред.

Тази теза се застъпва от мнозинството юристи. Така например според съдии по гражданско право поправка в закона, с която се обявяват за негарантирани влоговете, придобити чрез цесия, е приемлива, но стига да не й се придава обратна сила. Друг е въпросът, че не трябва да се придобиват права чрез заобикаляне на закона, какъвто е случаят с цесиите - веднъж длъжник на банката е купил влог на половин цена и така е прихванал много евтино дълга си спрямо банката, а след това желае да се облагодетелства и с гарантиран влог. Съдът не би признал такава сделка, тъй като тя е несправедлива. Дори и да няма специална поправка в закона, Фондът за гарантиране на влоговете не би трябвало да изплаща влогове, придобити чрез цесия, защото това следва от принципите на правото, смятат магистратите.

По отношение на другата поправка - влоговете с преференциални условия да не бъдат покрити от фонда, независимо че лихвите бяха намалени от БНБ, юристи, с които "Сега" разговаря, смятат, че това би било неравностойно третиране на вложителите, чиито лихви в крайна сметка са били намалени спрямо останалите. Според тях подобна поправка би могла да стигне до Конституционния съд и да бъде отменена.

Според адвокат Михаил Екимджиев пък е логично депозитите с индивидуално договорени преференциални лихви да не бъдат гарантирани. Той обясни, че според Евродирективата за гарантиране на влоговете дали един депозит е преференциален или не, се определя към датата на сключване на договора. Адвокат Валя Гигова също смята, че поправки в Закона за гарантиране на влоговете, свързани с КТБ, не бива да се правят, а положенията да се изяснят с тълкуване. Според нея и сега законът казва, че депозитите с преференциални лихви не са гарантирани и за преценката се взима датата на подписване на договора.



ИДЕИ

Икономистът Стив Ханке, известен като "бащата" на валутния борд у нас, препоръча Фондът за гарантиране на влоговете да бъде попълнен с пари от фискалния резерв. "В крайна сметка нали за това е фискалният резерв, да го използваме за черни дни и критични ситуации", коментира той пред БНР. След това обаче Фондът за гарантиране на влоговете трябва да възстанови сумата във фискалния резерв. В него в момента има 8.8 млрд. лв. Попълването на фонда по този начин също не е добра идея, коментираха експерти. "Исканията към фискалния резерв са повече от възможностите му", заяви Георги Ангелов и обясни, че в следващите месеци до края на годината и в началото на следващата предстоят големи плащания. През ноември предстоят изплащания на земеделски субсидии. От резерва трябва да се извадят още 1.2 млрд. лв., изтеглени като срочен заем заради критичната ситуация с Първа инвестиционна банка. Други 1.6 млрд. лв. са предвидени за предстоящия през януари падеж по глобалните облигации по външния ни дълг.