Практиката показва, че който се заеме с реформа на службите, пада от власт. От кабинета "Костов" досега всяко правителство се е опитвало да направи някаква структурна промяна - било от користни цели или заради ангажименти към външнополитическите ни партньори. Успя единствено кабинетът "Станишев", който създаде Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), нeзависимо от спорната полза от новия "продукт". Спецагенцията беше създадена уж за да демонтира един порочен модел, но реално се превърна в друга не по-малко съмнителна конструкция, чиято дейност и ефективност тъне в непрозрачност вече шеста година.

На останалите правителства не им стигна времето, а може би и куражът да сложат ред в разградения двор на сигурността. Предишният кабинет на ГЕРБ също имаше големи амбиции - Националната разузнавателна служба (НРС), военното разузнаване и Националната служба за охрана (НСО) най-накрая да имат свои закони. Новото правителство отново започва с гръмки закани, че тази реформа ще се случи. Засега обаче тя



изглежда само като поредно "местене на мебелите"



и връщане по старите им места. А именно изваждане на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) от ДАНС и възкръсването й отново в МВР, реставриране на правилото президентът да назначава главния секретар на МВР и шефа на ДАНС. Тоест отмяна на нововъведенията на кабинета "Орешарски". Каква ще е ползата от това "танго"?

Засега намеренията на управляващите трудно могат да се нарекат реформа, ако не се брои анонсът на бившия шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов, сега депутат от Реформаторския блок, да предложи сливане на двете разузнавания. Идеята не е нова и беше лансирана още по време на предишното управление на ГЕРБ. Дори беше подготвен законопроект, който и в момента може да се види на сайта на президентството. Въпреки че ген. Атанасов заяви, че ще внесе свой проект, той едва ли ще се различава коренно от този на ГЕРБ от 2012 г., който предвижда създаване на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), в която да влязат НРС и служба "Военна информация". Подобно на създаването на ДАНС, където влязоха цивилното и военното контраразузнаване. По същата логика новата агенция ще бъде подчинена на Министерския съвет, а председателят й ще се назначава с указ на президента.



Аргументите за сливане на разузнаванията са достатъчно сериозни



На първо място ще отпадне нездравата конкуренция между двете служби. Често се случва те да водят едни и същи дела, което е разпиляване на ресурси. Контролът им обаче е най-трудната задача. На практика и двете служби са като черни дупки за парите, които им се отпускат. Именно по времето на ГЕРБ започна разследването за неправомерно изразходване на близо 5 млн. лв. в НРС. Това стана причина за смяна на тогавашния шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров и започването на разследване, по което все още се разпитвали свидетели.

Използването на специални разузнавателни средства (СРС) е другият проблем. И двете разузнавания могат да подслушват самостоятелно, без да прибягват до услугите на специално създадената агенция. Според официално съобщение на НРС през 2013 г. не са били използвани никакви специални разузнавателни средства. Не е ясно обаче как стои въпросът във военното разузнаване. Ако трябва да сравнява прозрачността на двете служби, засега цивилното разузнаване води с едни гърди пред военното, което сякаш се капсулира още повече през последните 3 години. Доказателство за това е напрежението, което се създаде през последния месец между бившия служебен министър Велизар Шаламанов и директора на службата Веселин Иванов. Формалната причина беше отказът на военното разузнаване да изпълни закона за досиетата и предостави всички архиви на комисията. Неформалната беше желанието на Шаламанов да махне Иванов, който успя да блокира това в зародиш чрез "критични" медийни публикации.

Дори бегъл поглед показва, че има достатъчно основателни причини за създаването на обща разузнавателна агенция. Тя изглежда съвсем реална, а и президентът няма нищо против тази реформа.



Какво обаче мислят в самите служби?



Още при изготвянето на първия законопроект от НРС подкрепиха създаването на агенция. Службата дори разпространи свое положително становище за проекта. "Това ще реши много проблеми на НРС - било то оперативно, било от финансово ниво, било то от сигурност и ясно дефиниране на задачите на службата", каза тогава директорът на НРС ген. Драгомир Димитров.

Не така стои въпросът при военните разузнавачи. Съпротивата при тях е осезаема, тъй като опасенията са, че ще бъдат девоенизирани. Те ще загубят статута си на "свещени крави" във въоръжените сили. Подобно сливане вероятно ще коства и поста на сегашния началник на службата Веселин Иванов. Около дебата за законопроекта на ГЕРБ Иванов призна, че положителният ефект от обединено разузнаване е само един - "при инцидент по-лесно ще се осъществяват единоначалието и координацията".



Всички останали аргументи се оказаха против обединяването



Според Иванов няма да се направят икономии от сливането, освен ако едната служба бъде закрита. "Да допуснем, че нашата служба се влее в НРС. Какво става тогава със стратегическото планиране, с осигуряването на военния министър и контингентите ни зад граница, с военнодипломатическата дейност и с електронното разузнаване?! Не съм чувал някой досега да е дал разумен отговор на тези прекалено сериозни въпроси", каза остро шефът на военното разузнаване. Засега той има подкрепата на т.нар. военни експерти в ГЕРБ - бившия военен министър Аню Ангелов, който го предложи за поста, сега е съветник. Но дали така стои въпросът от страна на НАТО, с чиито служби най-често работи военното разузнаване? Желанието на Шаламанов да извърши бързо рокади във военното разузнаване говори за точно обратното.

Така засега единствено сигурен за поста остава шефът на НРС, който вече подкрепи подобна реформа. Вероятно той ще оглави бъдещата агенция. Димитров се ползва и с подкрепата на премиера и президента, както и на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Така дори идеята за ДАР да е дошла от коалиционния партньор Реформаторския блок, по всичко изглежда, че тя ще се случи.

Управляващите няма да имат проблеми и с прокарването на законите за МВР, ДАР и НСО. Нито с връщането на ГДБОП в МВР. Въпросът обаче е дали цялото превъртане на структурите в сектора ще бъде финансово оправдано и ще даде положителен ефект по отношение на националната сигурност и противодействието на престъпността. Защото ако целта е пак да бъдат сменени само началниците и сферите на влияние, този сериал вече е непоносим за данъкоплатците.