Предложението за задължително гласуване беше формулирано в контекста на протестите през 2013 г. като част от конституционната реформа. Най-видимо задължителното гласуване се появи в президентската инициатива, подкрепена от интелектуалци и граждански движения, за референдум по изборното законодателство заедно с електронното гласуване и мажоритарния вот.

Задължителният вот се поднася като част от загрижеността за гражданското участие. За сведение от 1991 г. насам броят на гласувалите спада непрекъснато (с малките изключения на 2001 и 2009 г.) от средно 5.5 млн. на средно 3.5 млн., макар за това време да е намалял и броят на българските граждани като цяло поради демографски причини. В дял към цялото население това е спад от над 65% до под 50%. Някои не са склонни да смятат тази тенденция за драматична и дори напротив - представят си демокрацията като участие най-вече на образованите градски среди. В тази насока



имаме екзотични предложения



за въвеждане на избирателен ценз, основан на образователното равнище, като по този начин очакванията са да участват в изборите само "умните и красивите".

Очакването за повече гражданско участие във властта, но не само като зрители, а и като действителни участници в изработването и взимането на решения, се виждаше на многобройните митинги и граждански инициативи. Донякъде именно това направи толкова популярно предложението за задължително гласуване. Наред с другото това беше и заради парадоксалната констатация, че много от протестиращите по площадите казваха, че няма да гласуват на изборите. Всъщност така и стана - гласувалите парадоксално спаднаха от 3.63 млн. през 2013 на 3.5 млн. през 2014 г.

След формирането на новото правителство се заговори усилено, че задължителното гласуване ще бъде въведено дори за местните избори през 2015 г. Стана ясно, че това няма да бъде нито след промяна на конституцията, нито с референдум, а с обикновена промяна на Избирателния кодекс. Така задължението за гласуване, което иначе се предлага като средство за повишаване на гражданското участие, ще бъде осъществено без гражданско участие. Не би могло да бъде по-добре!

Но отвъд обявените официално мотиви за "гражданския дълг" и други подобни предложението крие друг, по-съществен мотив - да бъдат ограничени купеният и контролираният вот. Всъщност става дума за проста аритметика. Ако днес по някои оценки купените и контролираните гласове достигат 16-18% от подадените гласове (това трябва да прави над 0.5 млн.!), то при участие от 90% на гражданите по списък този дял ще бъде вече 10%. Но само делът ще спадне, защото иначе задължителното гласуване няма да премахне практиката на купуване и контролиране на гласовете. Дори



тази сметка е неточна



- задължителното гласуване ще направи задължително и продаването на гласовете от онези, които смятат да го направят.

Не толкова обявен (с изключение на партии като "Атака", НФСБ или ВМРО) е друг аргумент за задължителното гласуване - ефектът спрямо електоралната тежест на ДПС. При участие от 90% движението би имало не 11-14%, а 7-9%. Изглежда, очакване за такъв ефект на преразпределението на гласовете има и сред други партии, макар официално да не го заявяват. Но ДПС може да получи както 340 хиляди гласа през 2001, така и 610 хиляди гласа през 2009 г. - делът им сред гласувалите веднъж е 7%, веднъж 14%, без да има задължителен вот. Така че дори този очакван ефект е под въпрос, ако изобщо трябва да го смятаме за положителен!

В днешна Европа задължително гласуване се прилага само в 9 държави (от всичко 47 членки на Съвета на Европа): Гърция, Белгия, Кипър, Австрия (само в два лендера), Швейцария (един кантон), Люксембург, Лихтенщайн, Турция и Италия (за последната това съществува единствено в закона, но няма никакви практики на налагането му). В Нидерландия задължителното гласуване е било в сила до 1970 г. (http://www.idea.int/vt/compulsory_voting.cfm)

Какви обаче са рисковете? На първо място, въвеждането му като задължително и бездруго



ще увеличи омерзението на гражданите



от политиката - не само че тя не ги удовлетворява такава, каквато е, но сега и задължително ще трябва да я практикуват без никаква друга промяна. На второ място, поведението на задължения да гласува гражданин (поне в началото това е установено) е да гласува както и да е, щом е по принуда, често за първия по списъка. Остава да се надяваме жребият да е благосклонен към демокрацията! Гражданинът може и да забрави да отбележи гласа си, защото му е все едно, ако го задължават, а той не иска. Тогава някой от изборната комисия ще има прекрасната възможност сам да попълни бюлетината, както реши. На трето място, задължителното гласуване ще вдигне избирателния праг от средно 140-180 хиляди гласа на средно 220 хиляди, необходими за влизане в парламента. Така четирипартийният парламент от 2013 г. ще стане норма, ако партиите в парламента не бъдат сведени дори до три. Но ДПС със сигурност ще е една от тях, така че мнозинствата отсега са ясни.

Не със задължение ще ангажираме гражданите в политиката - други трябва да бъдат методите. И те не могат да бъдат решение на елитите, а трябва непременно да се намерят заедно с гражданите. Задължителното гласуване може да утежни ситуацията, вместо да я поправи.