С поредна драматична роля излиза на сцената на Военния театър Радина Кърджилова. След като се превъплъти в Шекспировата Жулиета и в Йерма от едноименната пиеса на Федерико Гарсия Лорка, сега актрисата се преобразява в ангелоподобната Мила от "В полите на Витоша". С премиерния си спектакъл, чийто режисьор е Красимир Спасов, "Българска армия" отбелязва стогодишнината от смъртта на Яворов. Като Христо Христофоров - своего рода авторов двойник - зрителите гледат Веселин Анчев. Първата роля на Йоана Буковска, с която се завръща след майчинство, я показва в по-различна светлина. Сега тя е г-жа Петрович, която очарова с френското си "р" и от чиято уста биват изговорени някои истини за националния ни характер, придобиващи още по-голяма тежест тъкмо защото са изречени от чужденец.

Като всяка класическа творба в много отношения пиесата звучи, сякаш е писана за днешния ден. Личната драма на главните герои се разгръща на фона на следизборни страсти и партийни ежби. Спечелилите изборите са постигнали победа не без помощта на шайка пияни цигани, които в своя угода предпочитат да се наричат просто "възмутени граждани". Загубилите, от друга страна, са хора, непозволяващи никой да им дърпа конците, философстващи романтици в политиката, какъвто е самият Христофоров. Той не депозира ума си в никакви партии и съвсем еднозначно заявява на годеницата си: "Не съм богат, не продадох нищо от себе си".

Ако като политически дискурс пиесата е изключително актуална, във връзка с други теми, разглеждани в нея, донякъде поражда носталгия у публиката към едни отминали, по-мъжки времена. Например на съдбовната среща на гробищата Христо отстоява пред Мила онази изкристализирала форма на любов, която не допуска да бъде засенчена от зестрата на заможната девойка и от прочие "дивиденти", с които върви в комплект ръката й. Срещу любовта си той иска единствено любов, в противен случай чувството му за чест го възпира да я отведе под венчилото. Не особено далновидна от гледна точка на нашето прагматично съвремие позиция, отчитат зрителите. Освен на блестящия текст на Яворов и на добрата актьорска игра те се наслаждават и на музикалната картина на спектакъла (също дело на режисьора Красимир Спасов), основаваща се изцяло върху народни български мотиви. Създадените от Нина Пашова стилизирани костюми, изработени предимно от естествени материали и обогатени с шевици и дантела, носят духа на онази епоха и едновременно с това кореспондират с днешните модни вкусове. Като цяло постановката е подобаващ начин да се отбележи юбилеят на големия ни поет.