България продължава да не отбелязва никакъв напредък в интеграцията на бежанците, въпреки приетата преди няколко месеца Стратегия за интеграция на лица, получили международна закрила до 2020 г., а след много мъка - и годишен план за изпълнението й. Те обаче си останаха ненужни хартийки, тъй като управляващите не ги обезпечиха финансово. Може би затова новият съвет за интеграция на бежанците към социалното министерството е заседавал само няколко пъти, и то с минимално участие на общините. А на местната власт се вменяват основни задължения по интеграцията на бежанците. Пари обаче няма.

"Да ни дадат финансиране, тогава ще може да направим нещо. Сега нито ни викат на заседанията, нито дават пари", коментира пред "Сега" експерт от столичната община, където е основната част от бежанците. Според стратегията общините трябва да се погрижат за настаняването на бежанците под наем. Засега обаче това не се случва. Получилите статут



стоят в нарушение на закона с месеци в центровете на ДАБ



Тогава логичният въпрос е защо се бързаше със стратегията. Засега единственото обяснение е - заради условието на бившия еврокомисар по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, че без стратегия България няма да получи допълнително пари от ЕС. Дори и това да се случи, ще могат ли българските институции да усвоят правилно парите и да има някакъв ефект от тях, или просто ще ги прахосат. От началото на ноември 2013 г. до април 2014 г. са усвоени 5 656 000 евро европейски пари, но те са основно за спешни мерки.

Ръководството на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в която са много чувствителни към критики, успя да се сложи известен ред в работата й, както и в бежанските центрове, където в пика на бежанската вълна преди година положението беше трагично. Интегрирането на хората, които остават в България (а те са по-малък процент от заминаващите), върви трудно и доста неуспешно. И как да е успешно, след като самата агенция подхожда с презрение. В събота "Дневник" съобщи как шефът й Николай Чирпанлиев, който неведнъж се е изказвал обидно спрямо бежанците, казва пред представители на организацията FCJ Refugee centre, които съвместно с Канадския съвет за бежанците посещават България през лятото и изготвят доклад за състоянието на сирийските граждани у нас: "Богатите бежанци искат да отидат в Швейцария, Германия и Швеция и други европейски държави, а при нас остават само кюрдите, които са много по-зле от нашите цигани".

Интеграцията включва държавна и общинска помощ за научаване на език, записване на децата на училище, намиране на работа и жилище, плащане на данъци и осигуровки и придобиване на съответните права. Малко бежанци могат да се похвалят, че това им се е случило. Повечето срещат неразбиране, омраза, отказ да им се даде жилище под наем заради религиозна или расова дискриминация. Цели села скочиха срещу заселването на няколко семейства или записването на шепа първолаци на училище.

Това, което ДАБ успя да наложи, беше



ред и казармени порядки в центровете за бежанци,



може би защото почти цялото ръководство на агенцията е от бивши военни. Тя обаче не е подраздeлeние на МО. Нито е част от ДАНС, на която е възложено да следи опасността от внос на тероризъм. ДАБ има предимно социални и интеграционни функции, така че бежанците, които продължават да влизат, да не се превърнат в още по-голям проблем, като бъдат сегрегирани от останалата част от обществото. Ето тук ДАБ продължава да се проваля и причината е, че казармените порядки не помагат.

За интеграцията от голяма полза продължават да бъдат неправителствените и бежанските организации. Още по-полезен може да бъде примерът на страни, които имат традиции в тази област - Великобритания, Франция, Германия, Италия и Австрия. И при тях на става дума за няколко хиляди бежанци, а за близо 127 хил. в Германия, 66.2 хил. във Франция, около 30 хил. в Италия, 30 хил. във Великобритания и 12.5 хил. в Австрия.

Според доклад на Института за развитие на публичната среда интеграцията в тези държави върви едновременно в няколко посоки - намиране на жилище и възможности за настаняване, трудова заетост и образование, здравеопазване, социална адаптация и достъп до права. Точно начинът на наемане на квартири за бежанци във Франция е един от положителните примери, който спокойно могат да заимстват от ДАБ. Става дума за програмата за Solibail, където



неправителствени организации посредничат между общините и бежанците



при решаването на жилищния проблем. Чужденците могат да използват програмата 18 месеца, а финансирането й става чрез частни публични фондове. В случай, че дарителят е търговско дружество, той ползва данъчни облекчения.

Наемодателите сключват договор за наем с одобрени от общините асоциации за период от минимум 3 години. Асоциациите пък осигуряват изплащането на наеми, такси и разходи за поддръжка на жилища. Предимствата в случая са, че така се гарантира плащането на наемите, които предварително са съгласувани със средните пазарни цени за общината. Бежанците, от своя страна, пък поддържат отношения единствено с асоциациите, като заплащат месечна такса според възможностите си.

В Германия са създали пък т.нар. Къща за интеграция. Нещо подобно на лагера в Ковачевци, но доста по-ефективен. Една Къща за интеграция може да поеме максимум 110 човека в 38 жилища. Основно - малолетни и непълнолетни, бременни жени или преживяли тежки травми. В къщата се осигурява прехрана, медицински грижи, юридически услуги и обучение на местния език.

По интересен начин е решен в тези държави въпросът с



образованието на бежанците - един от най-сериозните проблеми в България



Засега у нас то се извършва основно от доброволци. Освен че все още няма добре развита система за преподаване на български, има и доста сериозна пасивност от страна на бежанците да учат. А това се оказва сериозна пречка пред намиране на работа, жилище и медицински услуги. Според проучване на "Алфа рисърч", ако бежанците у нас бъдат попитани директно дали искат да учат български, всички отговарят - да. Реално обаче много малко от тях го правят. "Бежанците са като ромите, те са сегрегирани и не искат да учат български език", твърди председателят на агенцията за бежанците. Истината обаче се оказва с друг нюанс - чужденците предпочитат да учат немски език заради желанието им да емигрират в Германия.

Именно Германия и Австрия имат най-богат опит в насърчаването образованието сред бежанците. Германската програма Berlin braucht dich е насочена към насърчаване на заетостта на ученици с имигрантски произход. Чрез нея еднодневно на седмокласници се представя определена икономическа дейност, сфера или организация. Провеждат се едноседмични стажове за осмокласници, както и триседмични за деветокласници. В Австрия на бежанците се дават ваучери за обучение, които те могат да използват където си желаят, за да научат език.

Здравеопазването е друг голям проблем.



Реално бежанците нямат достъп до лекар,



освен в центровете на ДАБ. Проучване на "Алфа рисърч" също отчита като сериозен недостатък недостъпността до медицински услуги. "Сред бежанците има висока неинформираност как могат да се обърнат към дадена институция", коментира Геновева Петрова, директор на социологическата агенция.

Във Франция е създаден информационен център за разясняване на здравните права на чужденците Espace Sante Droit. Подобен има и в Италия - Together with Vito, който предоставя социална подкрепа, правна, медицинска и психологическа помощ на бежанците.

Не на последно място е полезният чужд опит с работата с полицията. Докато тук основно се набляга на респектирането на бежанците, което никак не помага за тяхната интеграция, в западните държави подхождат доста по-различно. Чрез германския проект MITTE(N)DRIN служители на берлинската полиция се включват в обиколки на центъра на града с жени мюсюлманки. Те се запознават и с превенцията на престъпни и противообществени прояви. Във Виена има специална програма, която позволява на местните жители да обсъждат с общината мерките за интеграция на бежанците.

Цялата тази информация е напълно достъпна не само на сайта на института. Затова на българските институции не им се налага да откриват топлата вода. Трябва само да се настроят на по-човешка вълна и да възприемат положителните практики. Както и да се преборят за финансиране от Европейския съюз.