Създаването на единна разузнавателна служба, която да обедини Националната разузнавателна служба (НРС) и военното разузнаване в Държавна агенция за разузнаване (ДАР), ще е много трудна мисия. Направо невъзможна.

От Реформаторския блок, който вече внесе в деловодството на парламента проектозакона за ДАР, твърдят, че не е оправдано в 7-милионна България да има две разузнавателни служби, след като в Турция и Гърция има само по една. Често двете български служби работят по едни и същи случаи, а нездравата конкуренцията между тях трябва да бъде ликвидирана, посочват вносителите.

"Разузнаването е остър инструмент - в ръцете на хирурга е скалпел, който спасява живота, а в ръцете на убиеца може да се превърне в оръжие, което отнема живота", сполучливо беше казал един депутат. Затова идеята за механично съединяване на службите изглежда съмнителна. Тя е и рискова заради възможността за създаване на нов властови лост, който опасно да концентрира много безконтролна информация.



За сливане на цивилното и военното разузнаване се говори вече 25 години



И нито един път обединяването не е изглеждало вероятно. През 2010 г., когато на власт отново беше ГЕРБ, бе внесен законопроект, подписан от тогавашни сини депутати - бившия премиер Иван Костов и бившия шеф на цивилното разузнаване Димо Гяуров. Той беше идентичен със сегашната идея - сливане на двете служби и създаване на Държавна агенция за разузнаване. Парламентът тогава го отхвърли още на първо четене. Сините бяха подкрепени от ДПС, "Атака" и част от независимите. БСП категорично отхвърлиха идеята за сливане. 69 от ГЕРБ гласуваха "против", а 18 се въздържаха. Така идеята бе блокирана още в зародиш.

Иначе аргументите на Костов и Гяуров бяха същите - например, че "анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби показва, че те се дублират, като се разходват средства, без да се постигне желаната ефективност". Че сливането на НРС и служба "Военна информация" трябва да се направи "с цел по-голяма ефективност и съкращаване на разходи".

"Не съм хранил големи надежди по отношение на този законопроект, признавам дори, че в някаква степен го внесохме като добра провокация, за да мотивираме мнозинството да направи собствен законопроект, след като не желае да приема законопроекти по съществени и важни въпроси, предложени от други политически сили", посочи през 2010 г. Гяуров. Такъв проект от ГЕРБ обаче така и не внесоха. Нещо повече - те изготвиха отделни проектозакони за военното разузнаване и за НРС.

В онзи период и военните обявиха, че се противопоставят категорично на подобни намерения. Служба "Военна информация" е към министерство на отбраната (МО). Аргументите бяха, че всяка от службите изпълнява специфични задачи. Че разузнаването на МО следи военната политика на държавите, от които може да се очаква евентуална агресия срещу нас. Че то разузнава въоръжението и бойната техника на вероятните ни противници, ръководи и осъществява военната дипломация по света. Тези задачи не се изпълнявали от НРС, което



се занимавало главно с политическо и донякъде с икономическо разузнаване



Друг аргумент бе, че само когато разузнавателните служби са две, може да има конкуренция между тях и да се осъществява контрол на важна за страната информация. През 2012 г. военните дори пуснаха за обществено обсъждане специален закон за служба "Военна информация".

Всъщност и в момента военното разузнаване има повече законова регламентация във военния закон. Пак там, но в преходните разпоредби има текст и за Националната разузнавателна служба - че до приемането на специален закон тя ще се движи по закона за отбраната и правилника за кадровата военна служба. Същото пише и за Националната служба за охрана (НСО), която също е към президента. Години наред се обещава, че ще има отделни закони за НРС и НСО, но такива няма, а регламентът е в наредби, инструкции и правилници, част от които са секретни.

Всъщност логиката да има координация между отделните служби, в това число между цивилното и военното разузнаване, е безспорна. В същото време обаче аргументите, че например така щели да се спестят много пари, издишат. Защото според официалните данни двете служби получават от бюджета в пъти по-малко дори от един нов военен хеликоптер. Взети заедно, те получават по-малко дори от НСО.

Освен това отсега е ясно, че



механично сливане на двете служби ще доведе до сътресения



Защото става дума за две структури, които имат отделни оперативни отчети, разработки, агентури. Отделно от това военното разузнаване е специална служба от най-затворен тип. Според мнозина в нейния архив има много повече информация, отколкото може да си представи всеки политик, депутат, дори премиер и държавен глава. Военното разузнаване е на повече от 100 години. То е създадено през 1908 г., когато влиза в сила указ на княз Фердинанд, с който Информационното бюро към щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Тази служба е и единствената, която не е била в структурите на съществувалата преди 1989 г. Държавна сигурност. Смята се, че тя не носи всичките й негативи, но всъщност в закона за досиетата ДС и бившето Разузнавателно управление (РУ) на Генералния щаб, върху което стъпи сегашното военно разузнаване, те бяха приравнени. Обяснението бе, че и т.нар. РУМНО е участвало в мръсни поръчки преди 1989 г., че и то е работело с методите на ДС.

И преди 1989 г., и сега военното разузнаване си остава най-ревнуваната спецслужба. Последните години тя постоянно е обект на намерения за сливане или закриване. През есента на 1998 г. например по настояване на западни партньори и предимно на ЦРУ се твърди, че е бил направен списък на всички хора на тогавашното РУ на ГЩ, които са работили преди в страни, членки на НАТО. Поискано е било и да се закрие отделът, работещ по линия на пакта. По онова време се заговори, че хората от РУ на ГЩ ще бъдат съкратени или прехвърлени към Националната разузнавателна служба. Не се стигна дотам.

Структурни промени във военното разузнаване все пак имаше - РУ на Генералния щаб бе разделено на външно военно разузнаване (наричано и агентурно), което бе преподчинено от началника на ГЩ на министъра на отбраната, и на общовойсково разузнаване. Първото се превърна в служба "Военна информация" (СВИ), а второто остана с името РУ на ГЩ. Това се случи през 2000 г. по настояване отново на тогавашното управляващо мнозинство от СДС. Идеята бе да се засили политическият и граждански контрол над военното разузнаване. Нещо, което и досега е твърде спорно като аргумент и като постижение - контролът се осъществява от двама-трима души от управляващото мнозинство, които получават само някакви доклади и информации.



Военното разузнаване бе "закрепено" от кризата в Косово



през 1999 г. и от близките отношения между бившия му шеф Ангел Кацаров и тогавашния премиер Иван Костов. После около службата се разшумя през 2002 г., когато ген. Кацаров бе пенсиониран. След кратка кадрова драма неговият заместник, отговарящ за анализите - ген. Пламен Студенков, стана първо и.д., а после и титулярен началник. Точно той нарече службата си "най-мощната разузнавателна служба в страната" и обяви, че тя е уникална по своята същност, защото добива информации от човешки източници, от електронно и техническо разузнаване и от обмен с всички натовски шпионски централи. После и Студенков бе пенсиониран и настана спор между президента Георги Първанов и министъра на отбраната Аню Ангелов кой да оглави службата. След игра на нерви нито един от лансираните от тях не седна на поста.

Накрая шеф стана цивилен - бившият военен разузнавач Веселин Иванов, който и в момента е начело на структурата. Той минава за човек на Аню Ангелов, който пък скоро стана съветник на премиера Бойко Борисов. Шеф на НРС пък е Драгомир Димитров. Той беше утвърден за ръководител на НРС в началото на 2012 г. по предложение на първия кабинет Борисов и с указ на президента Росен Плевнелиев. После се оказа, че е бил и в ДС, но остана на поста. И Борисов, и Плевнелиев нищо не предприеха, което значи, че има тяхната подкрепа.

През 2000 г. тогавашният президент Петър Стоянов каза: "Моето впечатление и моят страх е, че българските разузнавателни служби в голяма степен работят на самотек. Като че ли те действат встрани от генералната политическа линия и перспектива на България. Съвсем друго е да имаш възможност да ги контролираш, като им задаваш неудобни въпроси от типа защо харчим толкова пари за нашето разузнаване в града Х, а два пъти по-малко в града У, при положение че българската политика е насочена и концентрирана повече към града У, който е столица, от която искаме да имаме по-голяма информация".

Каква е гаранцията, че сега ще е различно?