Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на порочната практика на много съдии процесите да се засекретяват произволно и без мотиви само защото в папките по делата има доказателства, събрани със специални разузнавателни средства (СРС).

СРС-тата са допустимо, но не и достатъчно условие за ограничаване на публичността. В тях трябва да се съдържа информация, която е държавна тайна, за да се стигне до закриване на отделни съдебни заседания. Дори и това да се случи обаче, присъдите и мотивите към тях са публични, заличават се само частите, в които се коментира държавната тайна. Това следва от тълкувателно решение на Наказателната колегия на ВКС, което има силата на закон и е задължително за всички.

С него се определя също, че съдилищата могат по своя преценка да свалят грифа "секретно", сложен от прокурора или разследващия орган. А също и че ако делото е текло открито на първа инстанция, то задължително е открито и пред горните. И винаги, когато прибягват до секретност, магистратите трябва да се мотивират. Практиката делата да се засекретяват заради СРС е погрешна и точно заради нея България много пъти е била осъждана в Страсбург, пише в решението. "Публичността е ценност, която гарантира справедливостта на съдебния процес в демократичното общество", разсъждават още върховните съдии.

Това тълкувателно дело е безпрецедентно, защото беше образувано по сигнал на повече от 30 съдебни репортери. Повод даде отказът на трима апелативни съдии от София да пуснат журналисти в залата по време на делата срещу двама магистрати - бившия председател на Административния съд във Варна Анелия Цветкова и бившия окръжен съдия от Велико Търново Славчо Петков. Аргументът на апелативните съдии беше, че по производствата има приложени доказателства, събрани със СРС. Първата инстанция обаче вече беше гледала и двата казуса при открити врати. Всъщност в апелативния съд в София делата срещу магистрати по правило досега се гледаха закрито. Секретността се оказа и удобна за прикриване на мотивите за двете присъди срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, които приключиха на първа инстанция - едното с оправдателна присъда, а другото с 4-годишно наказание.



ПРАКТИКА

След сигнала на репортерите шефът на Наказателната колегия Павлина Панова изиска практика от съдилищата в цялата страна и се оказа, че различните магистрати тълкуват по различен начин публичността. Стигало се е и до там, че присъди, които по закон са публични, са четени при закрити врати, а мотивите към тях също са били секретни. Така стана с делата срещу Красимир Георгиев-Красьо Черния и бившия върховен прокурор Ангел Дончев.