След като предизвика разнобой в българската управляваща коалиция, обявеното от руския президент Владимир Путин спиране на проекта за газопровода "Южен поток" е на път да докара противоречия и между София и Брюксел. Българската позиция е, че проблемът е основно между Русия и Европейската комисия (ЕК). Президентът Росен Плевнелиев вчера също заяви, че ЕК трябва да има водеща роля за бъдещето на "Южен поток". Това стана на редовна работна среща с посланиците на страните - членки на ЕС. Според говорителката на ЕК Ана Кайса Итконен обаче комисията не е страна по споразумението, но участва в консултациите по него. По думите й Брюксел все още не е уведомен официално от Русия за спирането на проекта. Затова не е ясно и ще бъде ли спряна наказателната процедура срещу България заради нарушаването на Третия енергиен пакет. "ЕК винаги е настоявала този проект да е в съответствие с европейското законодателство", допълни Итконен.

Отказът на Русия от проекта ще е основна тема в днешните разговори между председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и премиера Бойко Борисов. "Засега аз няма да говоря по този въпрос. Трябва да проведа консултации с комисарите, отговарящи за това досие. И да се срещна с българския премиер, за да обсъдим тази тема", каза вчера Юнкер.

По-рано вчера Борисов поиска от депутатите да се обединят около единна и ясна позиция, която той от името на България да отстоява пред Брюксел и ако проектът е толкова важен, да го защитим. Изненадващо обаче той обяви, че "все още не можем да се доберем до договорите" и предупреди, че е готов да ги получи силово. Още по-изненадващо премиерът отправи дори ултиматум към проектната компания, която управлява "Южен поток": "До петък не ми ли дадат договорите, ще ги взема с всички правомощия, които имам". От думите на Борисов всъщност стана ясно, че той не знае каква позиция да защитава пред Брюксел, защото не разполага с информация за това дали проектът е изгоден за България, или не.

"Не сме прочели колко и от кога ще спечелим. Ако споменатите от руския президент Путин 400 млн. евро годишно са верни цифри, това означава нашата половина от проекта за 3 млрд. евро да се изплати за година и половина. Това е изгоден договор за България, ако е такъв. Чул съм, но не съм прочел. Не ни се дава информация за това колко и кога ще има печалба", отсече Борисов и припомни, че досега винаги е получавал отказ с мотива, че контрактите са търговска тайна.

От проектната компания обаче заявиха, че ако договорите им бъдат поискани, ще ги дадат. "Може би на премиера не му е и работа да знае. Това е работа на принципала - Министерството на енергетиката, и е въпрос на преценка", заяви пред в. "Сега" Димитър Гогов от Съвета на директорите на "Южен поток България". По думите му документите по проекта могат да се намерят освен в проектната компания, и в Българския енергиен холдинг. "Ако ги поискат, ще ги дадем", обобщи Гогов.

Той коментира и въпроса с увеличения капитал на дружеството. Въпреки забраната на служебния министър Васил Щонов, през юли "Южен поток България" увеличи капитала си със 191 млн. лв. С толкова бе увеличен капиталът и от руска страна. "Тези пари и в момента са част от капитала", обясни Гогов. Каква ще бъде тяхната съдба при разделянето на дружеството, трябва да бъде решено от акционерите. "Трябва събрание, а кога ще бъде то, не решавам аз", заяви той и допълни, че не знае дали капиталът изобщо ще влезе като точка от дневния ред.

Вчера анализатори припомниха, че България е подписала окончателното инвестиционно решение за строителството на газопровода "Южен поток" по времето на Борисов при предишното му управление. Той постави подписа си заедно с председателя на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер на 15 ноември 2012 г. "Преговорите бяха тежки. Затова ние сме постигнали цена, която е малко по-висока от тази на Германия, на държавите, които не влагат милиарди евро в разработка на газово находище в Русия. Ако и ние извадим няколко милиарда, то няма да плащаме такава цена", казва Борисов след подписването на контракта. Това беше и повод за упреци и въпроси към премиера как и защо не е бил наясно още тогава какви са параметрите на сделката. Не стана ясно и дали Министерският съвет е поискал официално и писмено копия на въпросните договори от проектната компания по изграждането на газопровода.



НАХОДИЩА

България ще търси нефт и газ в две находища в Черно море, стана ясно вчера от решение на Министерския съвет. Това са т.нар. блок "Силистар" и блок "Терес". Потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от 5 години. За блок "Силистар" се дължи годишна такса в размер на 275 720 лв., а за "Терес" - 161 280 лв. Двете площи вече бяха обект на ограничено проучване в периода 2002-2007 г., като тогава по тях работи "Винтидж петролеум интернешънъл инк.". Миналата година държавата опита да намери инвеститор за нови проучвания за блок "Терес", но кандидати така и не се появиха. През 2011 г. за другия блок - "Силистар", дори имаше избрана компания. Тя обаче беше отстранена от съда след жалба на останалите участници в процедурата.