Общини, министерства, агенции и други структури, които са на бюджетна издръжка, ще си получат блокираните в КТБ пари най-късно до 1 февруари. Това реши вчера Министерският съвет. Средствата ще се плащат наведнъж или на траншове в продължение на 2 месеца. От днес започва и изплащането на парите на граждани, ползващи се от защитата на Закона за гарантиране на влоговете.
Както е известно, 80 от 264-те общини и различни държавни институции имат разплащателни сметки и депозити в затворената банка. Техните вземания не са защитени по Закона за гарантиране на влоговете, но са обезпечени - с държавни ценни книжа. Съгласно вчерашното решение на МС тези ДЦК вече стават обезпечения на хазната, която ще ги продаде и така ще осигури изплащането на блокираните в КТБ средства на бюджетни организации. А после държавата ще чака да получи своята част от осребряването на имуществото на фалиралата банка.
Сред жертвите на капана "КТБ" са големи, средни и малки общини - Сливен, Айтос, Созопол, Сунгурларе, Белица, Раковски и др. В началото на ноември служебният кабинет обяви, че местните власти имат общо около 100 млн. лева, блокирани в КТБ. Сред институциите с вземане от съсипаната банка е и ДАНС - Агенцията за национална сигурност, която така и не разбра, че е поверила парите си на рисков трезор.
За разлика от ведомствата и общините, общинските и държавните фирми скоро няма да получат достъп до парите си в КТБ, а ще трябва да чакат приключването на несъстоятелността и продажбата на активите на банката. Както се знае, в Корпоративна банка изгоряха "Топлофикация - София", "Булгаргаз", "Кинтекс" и други предприятия. Особено сложно е положението на "Булгаргаз", която държеше в КТБ основната част от парите си. Фирмата на два пъти опитва да си осигури заем за плащанията за природния газ, но банки кандидати за това не се появиха.
От днес обаче се деблокират вземанията на гражданите, защитени от Закона за влоговете - до 196 000 лева на човек. Парите ще се изплащат в над 1100 клона на 9 банки в цялата страна. Списъкът на банките и офисите може да бъде намерен на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете на адрес http://www.dif.bg. Банкери и политици съветват вложителите, ако нямат спешна нужда от парите си, да изчакат и да не се редят по опашки още в първите дни. Друг съвет е хората да не теглят големи суми в брой и да не ги слагат "под дюшека", за да не станат жертва на апаши. Най-добре е вложителите да се разпореждат с парите си по банков път, защото така ще си спестят плащането на такси - поне при първия превод.
Няма да има мобилизация на полицаи и МВР няма да се превръща в частен охранител на вложителите, които от 4 декември ще могат да разполагат със средствата си от КТБ, предупреди министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Не е работа на полицията да осъществява частна охранителна дейност, отвърна той на въпрос дали полицаи ще охраняват вложители с големи суми в КТБ.
Междувременно с две емисии на ДЦК за общо 800 млн. евро (около 1.5 млрд. лева) Министерството на финансите осигури недостигащия ресурс за Фонда за гарантиране на влоговете, който има да плаща 3.7 млрд. лева на около 255 000 клиенти на КТБ. Първата емисия на книжа за 400 млн. евро бе в понеделник, а вчера МФ пласира още толкова. Набирането на този ресурс от вътрешния пазар е част от предвидения в актуализацията на бюджет 2014 г. нов дълг до 4.5 млрд. лв., който правителството има право да изтегли до Нова година. Останалите към 3 млрд. лв. ще са външен заем.
Интересът към вчерашната емисия бе много висок и логично постигнатата годишна доходност е много изгодна за бюджета - само 0.61%. Банки са купили 64.5% от книжата, пенсионни фондове са взели 26.7%, застрахователи - 4.3%, договорни и гаранционни фондове - 2.6%, и други инвеститори - 2%.
ЕФЕКТИ И ПРОГНОЗИ
"Сега предстои в банковия сектор да влезе ако не цялата сума, поне част от 3.7 млрд. лв. депозити от КТБ; освен това държавата през външния дълг, който ще осигури, ще добави нова ликвидност и така, парадоксално, в резултат на събитията с КТБ в страната ни ще има достатъчно фактори, които ще тласкат депозитните и кредитните лихвени проценти надолу", прогнозира банкерът Петър Андронов вчера по време на конференцията "Банкова стабилност", организирана от Асоциацията "Банка на годината". Финансовата общност е категорична, че посоката на лихвените проценти у нас ще е трайно надолу по обективни пазарни причини - банките ни са "претъпкани" с пари, лихвените нива в ЕС са по-ниски, 75% от банковия сектор у нас е чуждестранен и през него влиза сравнително евтиният финансов ресурс.
...
